вторник, 3 февруари 2009 г.

Спирка Живот.





- Вашият билет ? - ме изненада тих глас зад мен.
- Билет ли ? - обърнах се аз и съзрях странна гледка - Чешъртският котарак в униформа на кондуктор, с накривена закачливо на една страна фуражка, по средата на която имаше за емблема малко парно локомотивче, което сякаш ми се усмихваше през облачетата излизащ дим.
Месингово, излъскано и хвърлящо закачливи отблясъци оформящи странен ореол .
- Аха, явно пътувам нанякъде - помислих си аз, без даже и спомен, кога съм се отзовал в това купе с дъх на опушен орех и дрехи от стар скрин.
- Пътуваме ли за някъде ?
- Да, след малко потегляме - усмихна ми се котарака, забравил за билета ми.
- А накъде ? Накъде пътуваме ?!
- Има ли значение, просто се наслаждавайте на гледката ! Ние винаги стигаме там, където трябва и когато трябва - ние сме... Има ли значение кои сме ?!
Съзнанието ми спокойно възприе тази неяснота като факт, също толкова спокойно, колкото и странната обстановка около мен, без да се съпротивлява на всички непривични, но случващи се неща.
Влакът потегли, слаб трус премина през целият вагон , предавайки ми тръпката на движението.
Напред.
Някъде към безкрая.
Към местата, които съм искал да посетя в детството си, към забравените мечти излезли от книгите, пренесли ме в чудни страни.
Ето го !
Та това е Маугли !
Привет приятелю мой.
Нима черната сянка бягаща редом с теб е Багира.
Едни огромни зелени очи се взират в мене - Да, Багира е.
А тези странни животни ? Мярналият се за миг броненосец, нима това не е оня същият, който исках да погаля по гърба от "Моето семейство и други животни" ?
Редуващите се гледки през прозореца ме накараха да забравя за спътника ми, който пак ме изненада с репликата - Мосю ще желае ли още нещо ?
Едно пенсне се взира в мен, а зад него е .. Еркюл ?!
- Поаро, приятелю и ти ли пътуваш с мене на това странно пътешествие ?!
- Ш-ш-шт тихо мосю, интересното тепърва предстои, погледнете навън !
А там, навън вече бяха "индийските приказки" махараджите покачени върху слонските гърбове, полюшващи се с тежки бисерни нанизи, стройни танцьорки извиващи се в екстаз около тях под ритъма на барабана и звука на цитрата, окичени с гирлянди от орхидеи, появяващи се като утринно колибри и отлитащи като вечерен здрач.
С вик и конски тропот, покрай прозореца в галоп премина Кикаха ?!
А Ф.Х.Фармър, той къде е ?! Създателят на вселени, творецът на мечти .
И те дойдоха, дойдоха всички, по един , по двама, на групи и в колони - от всички краища на света и на времето.
Дойдоха при мен, жадният да ги зърне, сънувалият техният сън.
Дж. Лондон, Жюл Верн, Зелазни, Саймък, Фийст и Толкин, Джером Джером и Джералд Даръл, Едингс и Переумов, всеки водещ със себе си и своите герои, даващ ми от своят свят и взимайки по малко от моята любов и глад за приключения.

За да се събудя, наскитал се и уморен.

Пия сутрешното си кафе и усещам как стискам нещо в ръката си.

Късче смачкана в юмрук хартия.

Моят билет за светът на мечтите.

Спирка Живот.


1 коментар:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар