Кариера

Договор !

Държеше го в ръцете си, но не можеше да го прочете, защото ръцете му трепереха от щастие.

Щяха да го издават. Щеше да стигне до милиони читатели.

Да предаде среднощните си трепети, чувствата които го разкъсваха от вътре, халюцинациите които го обземаха нощем и го караха да се страхува от сенките.

Търсейки убежище от кошмарите си в писането, той пишеше денонощно, ежечасно, на пресекулки, задъхано.

Не го интересуваше какво пише, не четеше написаното, просто почукването на пръстите по клавишите на клавиатурата, прогонваше като барабанен ритъм сенките обратно в ъглите им и го караше да мечтае.

За мига, в който щеше да е известен.

За световната слава която го очакваше.

За подиумите на които щеше да се възправи, горд от себе си , пред притаилата дъх публика, очакваща с едва стаен трепет, неговото Слово, проблясъкът на неговият Талант, който бе призван да ги преведе през тъмата на Невежеството им.

Чакаше този момент, чакаше го през всичките тези години на стихийното си творчество. Първите му наченки се появиха, когато откри силата на интернет, възможността да достига безплатно до читатели, които не можеше да види, но чиито ласкави отзиви за творбите си можеше да прочете.

Е, идваха и не съвсем ласкави, даже и обидни, но тях просто не четеше, а с наслаждение натискаше бутона "изтрий мнението" и с неприкрит екстаз гледаше, как критиката за творчеството му изчезваше.

Ще го критикуват ?

Кои са те, че да го критикуват бре ?

Бяха ли писали, колкото него ?

Бяха ли страдали, колкото него ?

Можеха ли да видят среднощните му кошмари и перверзните му фантазии ?

А, да ги опишат, така че всички после с дни да ахкат и да охкат със седмици подред, докато самозадоволят чрез словото му и техните си среднощни фантазии.

Словото му бе като бургия, като мощен вибратор, който разбутваше пластовете стаени чувства в читателите му и ги водеше до духовен, а често и до физически оргазъм. Щели да го критикуват ?!

А бе, кои са тия бре ?

Дребни мижитурки, които се борят за вниманието му, искат да се окъпят незаслужено в лъчите на славата му, получавайки незаслуженото право на отговор от него.

Е , понякога си позволяваше да им отговори, но само за да може да се види, колко възвишена и чиста духовност притежава автора. И колко низки и недуховни същества са критиците му. За да ги трие после, с още по-голямо наслаждение и да усеща за по-дълго вкуса на славата в себе си.

А този вкус бе опияняващ.

Той бе, като дрога, караща те да искаш да вкусваш все по-често от него и във все по-големи количества.

А само една аудитория вече не достигаше.

Затова и той трескаво започна да търси нови такива, да оре из не изораните писателски полета - форуми, сайтове за запознанства, дискусионни литературни клубове - просто нета отвори пред него врата, през която мнозина бяха минавали, но малцина с такъв размах и напор.

Името му стана нарицателно, нямаше недокоснато място в нета от неговият Талант и постепенно се наложи като авторитет в средите на мечтаещите, някой ден да са писатели и творци на Словото.

И напълно заслужено си дойде и днешният ден.

С договор.За издаване в многомилионен тираж, за да достигне най-сетне до тази широта на изява, която можеше да му предостави пълната Слава , която само той заслужаваше.

Геният на словото, Властелинът на емоциите, Царят на алегориите и Жонгльорът с метафорите - така го наричаха близките на сърцето му читатели.

И това връщане назад във времето, намали трепета на ръцете му, успокои неистовият ритъм на сърцето, позволявайки да се взре в текста и да го прочете докрай.

" С настоящият договор... - Бля-Бля-Бля- ... се задължаваме... -Бля-Бля-Бля -... да издадем в 200 милионен тираж.. - Уха-а-а ! -... цитираният по-долу автор на произведение... -Аз-аз-аз- .., който от своя страна се задължава всеки ден да ни предава... ?-?-?... метра ?-?-? литературни произведения.Всяко едно произведение, трябва да може да се събере, на хартия с размер Размер на късa (cm) 9.5 х11.5 , като всяко едно издание ще притежава 180 къса под формата на ролка с обща дължина от 20.7 метра.... "

Господи, те ще ме издават на папирус !

Господи, ама знаете ли колко скъпо е това ?Ама, ама ... никой друг писател досега не е бил издаван така луксозно ! - Тремора в ръцете се завърна и му бяха нужни няколко минути в медитативни упражнения за успокояване на дишането и сърдечният си ритъм, за да прочете и последните изречения най-отдолу на договора.

Точно пред датата, парафа на издателя и мястото за неговият подпис.

" Първоначалното качество на хартията ще е тип "рециклирана" , двуслойна .. с клас на мекота 20. ..." - Не е Папирус, а рециклирана хартия ??! Е, нали живеем природосъобразно, защо пък не - помисли си той и с едно тихо нарастващо лошо предчувствие прочете и последният ред - "дата : подпис /не се чете / и. д-р на " Завод за хартия – Белово “ АД "

Ръцете изтърваха заветният лист, мечтата на животът му.

Черна сянка затъмни взорът му и неистов вой се разнесе от стаята, през отворените прозорци ...

Случайните минувачи се разбягаха панически, далеч от този див изблик на неистова омраза към живота, като ужасени започнаха да звънят на телефон 112.

И те дойдоха.

Дойдоха за да го избавят от мъките на въображението му, рисуващо приказните си картини, насред едно жестоко ежедневие.

Белите Ангели.

Обличайки го в ризата на младенеца, риза със странно дълги ръкави.

А защо ли, са толкова дълги ръкавите ?- бе последната мисъл , която се промъкна в разстроеното му съзнание, преди един от ангелите да приспи умът му, чрез странно бодване в ръката...