четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Разговори с Мефистотел

- Колко струва твоята душа ?
Сепнах се и се извърнах към задалият въпроса.

А той си стоеше зад мен, разположил се на диванчето в кухнята, скръстил крак върху крак и поглаждащ доволно козята си брадичка. С очи гледащи ме присмехулно и с нещо като малки цицинки на челото.
А бе, странен тип с две думи, от типа на тези , които си склонен да приемаш за забавни и дори комични.

- А как , все пак се отзовахте тук, ако смея да запитам ? - зададох си контра въпросът и аз. Странно защо, внезапната му поява с нищо не ме смути, сякаш нейде дълбоко в себе си съм я очаквал цял живот.
- Хе-хе, а после ми се хвали , че си бил почитател на фентъзи романите ! Зелазни не четеш ли , а ? Не четеш ли ? Я пак си погледни в книжката, дето си я скъсал почти от прелистване и после пак ме питай, кой съм , защо съм и как съм дошъл !
- Добре де, няма да издребняваме чак толкоз, просто исках да се уверя , че си Оня същият.
- Същият кой ?
- Мефистофел. Само че, нито аз съм Майсторът, нито някоя моя позната се казва Маргарита, а и нямам собствен свят затворен в бутилка. Та като стана въпрос за бутилка, да ти налея едно винце ? Сира, от любимото ми ?
- Налей, защо не , налей - ти си първият ми клиент, който ме посреща без истерии, без припадъци и нервни кризи, звънейки на Бърза Помощ с обяснението, че е полудял и е крайно време да го приберат.
- А бе, за лудостта е малко спорно, ама я да ти налея, че разговора стана интересен ! Клиент казваш ? Клиент за какво ?
- Че не се ли сети вече ?!
- За кое ?
- За сделката на твоят живот ! Твоята Душа срещу твоят Избор. Ти ми даваш Душата си, безусловно но не и безвъзмездно, а аз в замяна изпълнявам Изборът ти. Та , какъв е той ? - запита ме с лека усмивка, властелинът на Ада, накланяйки се леко напред за да чуе отговорът ми.
- Избор ? Имал ли съм някога избор в живота си ?! Нима аз избрах , кога и къде да се родя, родителите си, приятелите си, добрите и тъжните моменти в живота си ?!
- О-о-о, да , да - точно ти си ги избра ! А, ако знаеш и още колко интересни нещица си си избрал, свят ще ти се завие - вярвай ми !
Повярвах му, поне до там, до където вече бях и опознал себе си. Долях още малко вино в чашите ни, сложих и чинийка със синьо сиренце за мезе пред интересният ми събеседник.
- Душа, казваш ?! А тя моя ли е ?! Не се ли дава от Създателя ми ? И мога ли да ти продам нещо, което не е мое ? - продължих да го провокирам с въпросите си аз.
- Интересен въпрос, малцина са ми го задавали досега. Обикновено са или философи или .. лунатици, но.. да не задълбаваме чак до там, че ще навредим на бизнеса.
Питаш се дали е твоя ? Да, твоя е. Дадена е от Него, но в момента на приемането й от тебе, вече си е изцяло твоя. Уникална. Неспокойна . Търсеща и вечно неудовлетворена. Променяща се заедно с тебе, караща те да мечтаеш и да страдаш от мечтите си. За какво ти е ? Не виждаш ли, че е като жените - без нея уж не може, а като я няма, какво спокойствие настава в живота ти, а ? - реши той да ми подходи с новата си маркетингова стратегия.
- Добре де, да речем че е моя, че мога да ти я продам, ама на тебе пък за какво ти е бре, ей това не мога да разбера ?! И как пък, реши изведнъж, че точно от моята душа се нуждаеш ? Не , че ми е неприятно да си говорим, ама..
- За какво ми е твоята душа, нека си остане моя малка търговска тайна ! Сега вече си идваме и на същината на въпроса - какво искаш насреща й ?
- Че, какво да ти поискам ? Май .., така като гледам от нищо повече си нямам нужда ?
- Е как да нямаш ?! - сепнато подскочи той. - Слава, искай слава - почти всички първо това ми искат.
- Че, за какво ми е слава ?! Ще ме направи ли тя по-добър, по-знаещ, можещ, спокоен и ще ми даде ли тя отговорите , които търся ?
- Власт тогава ? Никой не устоява на властта, поискай власт и няма да съжаляваш !
- Власт ? Над кого ? Ако нямам власт над себе си , мога ли да искам власт над околните си. Не, мерси - не ме блазни особено идеята ти.
- Пари, богатство, красиви жени около тебе ?!
- За какво ми са ? Само допълнителни ядове в живота ? Можеш ли да ми повярваш, че по-често съм щастлив с интересна книга, полегнал на диванчето и котарака да ми мърка в скута, отколкото на всичките светски събития на които съм бил сред парвенютата на деня ?!
- Фантазьор, Мечтател... И .. И-и-деалист ! - почти със заекване изкрещя той. - Няма отърване от вас , таман да ми потръгне бизнеса и все ще се яви някой като тебе, да ме накара да си намразя занаята !
- Спокойно, спокойно.. успокой се.. поседни за малко ! Виж как се зачерви, ще ти се спука някоя артерия и после на съвестта остава да ми лежи и демон от Ада, съвсем ще я втасам тогаз . - хем угрижено , ама и хем почти през смях започнах да го успокоявам ,опитвайки се да върна разговорът ни в рамките на добрият тон.
- Не се подигравай, това е естественият ми цвят ! - е само на рев не го бе удрял досега, дявол да ти реве в къщата, е гат'ти цирка ви разправям. Да не ви се случва направо !

- Ще ти дам Съмнението ! Това е най-скъпото, което мога да ти дам ! - проплака той.
Само чрез него ще преминеш оттам, където другите са спряли, ще намериш това, което другите са изгубили навеки и ще продължиш да вървиш напред, съмнявайки се в истинността на постигнатото.

- Съмнението ?!

Седя сега и се чудя, имам ли аз Душа или нямам, говорих ли с него или не говорих, измислих ли си всичко това, или се случи наистина ?!

Кой да ти каже ?

1 коментар:

  1. Кълна се, че никога на съм посещавал автора! Написаното от него е клевета!

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар