Супичка

Успях сам да изненадам себе си.
Със супичка.
Досега все съм избягвал тази си част, от кулинарните си изяви и все разчитах на уменията на моето "чудо", но... ей ти на и сакатлък, усука коляно в неделя на ските и.. сега си кротува с отекло зверски коляно, добре шинирано и пристегнато с моя помощ.
А бре, то човек, ако знае какво ще му дойде на главата, май ще му се наложи цял живот непрекъснато да се учи и да не спира нито за миг, ако иска да е адекватен към променящата се обстановка и предизвикателствата на новият ден.
Та и така, таман всичко си течеше спокойно, в неделя си бачкам кротичко на работа и .. виж ти - звъни ми стационарният телефон.
- Кой ли пък ще е тоя луд, дето звъни в празен офис в неделя ? - се питам аз и вдигам слушалката, а насреща ми моето чудо с новината, че лежи на пистата в Боровец и чака спасителите да я свалят до медицинският център.
Е, те ти булка Спасов ден.

Не ми се коментира факта, че след свалянето й в цивилизацията, крака й е бил от шиниран и оставен в първоначално необезопасено положение, явно поради дефицит на медицински консумативи и... отчайващ капацитет за прием на здравният център в Боровец, - както и да е.
Важното е, че дойде жива и сравнително здрава в София, докарана от нейни колеги, с торба лед на коляното.
Предварителна стиковка с ВМА, експресно стигане до спешният център, малко висене, един рентген и .. в крайна сметка нещо като гипсово корито за крака за да се ограничат движенията му.
Добре че, поне има една оборотна шина сред колегите й, та скочих вчера да я взема и да сменя с нея гипса - разликата е осезателна.
Е , наложи се малко да я поизпера, ама... нали навремето съм се учил и на подобни умения за оцеляване в условия без женска намеса - справих се.

Лежи си чудото у нас, коляното му отекло, та е страшно да се гледа, а аз - болногледачка.
В казармата не са ми правили такава строева , каквато си настана вкъщи - Донеси онова, премести онова, това защо така го заряза .. - ей, добре че има и ограничена видимост от леглото, че инак кой знае как щеше да ме емне за неразборията в кухнята ?!
Криво-ляво , ми справям се.
И така ще е поне още поне няколко седмици, травмата си е сериозна и си иска пълен покой на крака.

Прибирам се вчера, носейки шината с мене, минал за кратко през лекуващият й лекар, за сбит инструктаж относно правилното й поставяне, поставям шината и ме хваща мерака да направя нещо за вечеря.

Както обикновено, аз готвя в къщи, така че... нищо ново под слънцето.
Та реших да си направя една супичка.
Пилешка.
Картофки ?
Има. Хоп, три-четири картофчета на кубченца.
Лук ?
Естествено. Една глава на лентички.
Морковчета ?
За къде ли без тях - два моркова за каузата !
Хм-м-м, да !
Една - две - три ? Три е най-добре. Три сушени чорбаджийски чушчици и шепа замразени нарязани на кубченца чушки от фризера.
Малко комбинирани подправки.
Опитване на вкус.
Още малко сол.
Ври си,
Пак опитване.

Стана.

Най-вкусната ми супа.
Правена с мерак.

Не съм можел да готвя супи ли ?
Кой го каза ?!