петък, 27 май 2011 г.

Творецът като проводник на Божествеността

На чаша бира "Гинес" с приятел, човек може да се отпусне и да поговори за това, което си му е на душа, забравяйки поне за малко злободневието с дребнавите му проблеми. 
 С Готик (Пламен) се каним от време оно все да се видим и днес, уж покрай съвсем друг въпрос (за който забравихме веднага след като си видяхме халбите бири естествено) си седнахме  в едно много приятно заведение ( което горещо препоръчвам ) - "Road 66" - в малките закътани кюшенца зад Министерството на Земеделието.
 Кеф, кеф голям е да има с кой да си кажеш приказката и той да те разбира още преди да си довършил изречението си, както и ти него, така сякаш не той, а ти говориш.
 И от приказка на приказка, за едно, за второ, че за и трето, поливайки неочакваните обрати на живота и за пътищата до които те ни водят, стигнахме и до неизменната тема в нашите мини-блогови сбирки за креативността и за творчеството.
 
Да, в това същото списание ("Ролинг Стоунс"), за чието наличие в чантата ти изобщо не се и усъмних, имаше една чудесна въвеждаща статия за естеството на творчеството. За нещо, с което несъмнено всеки един истински творец, а не подражател би се съгласил - Стихът, разкъзът, мелодията и всяко едно проявление на това що наричаме Изкуство, търсят постоянно най-добрият си проводник сред нас, по който да слязат от Божественият свят до светът на хората.
 Да ги развълнуват, да ги провокират да се замислят, дори и да не им дават да заспят - проявленията на истинското изкуство са толкова много, че... едва ли ще смогна да ги опиша тук, но това което винаги ме е вълнувало истински е моментът на раждането му.в 
 Моментът на възникването му, който изисква едно особенно, странно състояние на Духа, една финна изостреност на сетивата, които един задоволен и сит човек не може да притежава. Не знам защо, но е така. Сякаш нещо трябва да ни изхвърли извън стандартното русло на животът който води, да наруши естеството на ежедневието ни рязко, а нерядко и травмиращо, за да започнем чисто да долавяме онова финно въздействие върху нас, което в обикновенното ни състояние е просто недоловимо.
 Именно там, именно тогава и така ние се превръщаме в свръхпроводник, оголен до болка нерв, по който протича една мелодия чута насън, един стих родил се в самота или разказ, който те е пришпорвал до последната си дума да му дадеш правото на живот.
 Право на живот, родено от твоята болка, страдание или просто погледнато отстрани, способност за чувствителност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашият коментар