четвъртък, 5 януари 2012 г.

За Овчите глави в сайта на blog.bg , а и не само там.

 За да се коментира един силен блогър от рода на Любомир Чолаков, на първо място човек трябва да може да чете, на второ да разсъждава въз основа на натрупаните си знания и опит, и не на последно място да има желание да усвоява нови знания, дори и те да влизат в конфликт със считаните за верни от него.

 Нито едно от трите качества не е присъщо на писалите с цел да го осмеят и да принизят написаното от него до нивото на всеобщата ментална недостатъчност и посредственост на сайта.

  Какво се случва в действителност?

 Наместо да опонират, чрез някаква реална антитеза основаваща се на логически умозаключения, овчите глави слънчасали извадиха на показ своите предрасъдъци, мисловни клишета здраво набити от старата комунистическа и новата "демократическа" пропаганда. Изреваха вкупом, че написаното е твърде дълго и обременително за закърнелите им мозъчета, като наместо да го прочетат и да се замислят над прочетеното, предпочетоха по един махленско-кръчмарски почин да се изплюят над него с репликата "А бе, точно Тоя ли ще ми дава акъл на мене?"
 И то го направиха все хора, които до момента нямат нито един стойностен постинг в блога си, нито един опит за размишление, а основно паразитиращи като блогъри.
 Паразитиращи в смисъл на това, че аз разбирам "Блогър" в посока на човек, който е способен на самостоятелна мисъл и разсъждение, а не човек, основно занимаващ се с това да следва новините, да дебне като лешояд за поредната лоша новина, чрез която да изрази "будната" си гражданска позиция в социалните мрежи.
 Истинският блогър не следва новините - той ги твори!
 А такива у нас се броят наистина на пръсти в цялата ни държава.
 Защото, малцина наистина са разбрали, че Интернет е не само сила, с чийто помощ можеш да разпространиш идеите си и да намериш съмишленици за тях, но и капан за много нови идеи, останали в сферата на безцелното дървено философстване над тях и безполезната "социална" ангажираност изразяваща се  чрез символичната виртуална подкрепа от рода на едно палче "Харесва ми" в страниците на Фейсбук или друга социална мрежа.

 За да можем да променим условията в които живеем, ние първо трябва да разберем причините поради които те са точно такива.
Да открием мотивите, на тези които се стремят да ги поддържат такива и съответно да намерим адекватен начин за противодействие.
 А това няма как да се случи, ако не сме способни да възприемаме чуждите идеи, да изслушваме събеседника си насреща, без да бързаме да го отричаме, в желанието си да се себеизтъкнем чрез "умните" си коментари.

 За да има човек правото на бъдеще, той трябва да го заслужи с готовността си да се променя, съгласно новоусвоените за него знания.
 За да усвоява нови знания, човек не трябва да приема нищо за безспорна истина, да не изпада в плен на догмите, пропагандата и клишетата, а да търси своят път към отговорите на въпроси, които го вълнуват.
 Да може да ревизира досегашните си схващания, да упорства в търсенето на нови знания, до немалко от които може да стигне и с помощта на Интернет.

 Да знаеш какво ти предстои, в това всъщност е силата да го променяш. И то да го промениш, чрез знанието си за него - да се адаптираш към промените, още преди те да са настъпили, да си готов да използваш всичко от тях, което може да ти помогне да продължиш в желаната от теб посока.

 Заравяйки главата си в подвижните пясъци на безхаберието, ние сами се отричаме от малкото лична свобода, с която разполагаме.
 От възможността ние самите да сме източника на промяната.
 А това не е малко според мен и е реално достижимо.
 Та дори и чрез подобни методи на общуване, които все пак дават известна възможност за достигане на една аудитория, немислима по мащаб преди епохата на Интернет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашият коментар