Забравени спомени, за забравени хора и събития с изненадваща яснота изплуват отново, за да го върнат в отминали времена, да преживее отново за миг от вечността най-важните моменти от своя живот, но вече да ги погледне безпристрастно, отстрани, така че да може да види и себе си в тях.
Ако това е вярно, то аз умирам.
Което ни най-малко не ме плаши като възможна вероятност, само донякъде ме кара да съжалявам за грешките които съм допускал до тук, виждайки резултатите от тяхното развитие във времето.
Да, спомени считани отдавна за мъртви с изненадваща сила са отново живи и отново в мен, спомени за забравени хора, отминали събития, за моменти, които са ме изградили такъв - какъвто съм.
Започващи от момента на раждането ми, за който се счита че човек няма как да запомни, преминаващи през различни периоди на живота ми, спомени които сякаш са се върнали, за да формират един нов и изцяло различен поглед към действителността.
С мен и без мен.
С мен, като пряк участник в събитията и без мен, като страничен наблюдател набюдаващ живота на някой друг, питащ се на моменти - А бре човеко, това пък защо го направи?
В случая, не е важно дали ще продължа да живея или не - живота е дотолкова странен и необясним, че просто не си заслужава да го притискаме в шепи от страх да не го изтървем, а просто трябва да го оставим той да ни води. По път, който донякъде ни е предначертан от Съдбата, а донякъде е и плод на нас самите - на нашите грешки и поуки извлечени от тях, на миговете които са ни променяли като хора, на опита който е формирал нашият мироглед.
В крайна сметка, може би именно в това е и така търсеният смисъл на живота - просто да го изживееш?
Та дори и да стигаш до моменти като тоя, в който като на кинолента целият ти живот минава пред теб, за да си направиш цялостната равносметка.
Да се отърсиш от набраният баласт, който ти пречи да продължиш напред, да забравиш предрасъдъците си, да отхвърлиш заблудите и просто да се възродиш за нов живот.
Регенезис.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар