неделя, 26 април 2009 г.

опит за мислене

Преоблякъл се Илия, погледнал се, а то - пак в тия !
Нещо, взе да ми става досадно списването на блог.
То, мерак - мерак да пишеш, ама както всичко от което не виждаш прокопсия, то и това си омръзва.
Което всеки път ме кара да се дивя на себе си, когато започвам да пълня белият екран с думички, изречения, опити за размисли и ... в крайна сметка на финала пак съм там от където съм и тръгнал - от осъзнаването на простичкият факт, че знаенето на проблемите не ги решава.
Просто ти създава усещането , че си направил нещо, до момента в който проблема не възникне отново пред теб.
Преди време бях особено радостен от факта, че имам възможността да споделя идеите и светогледа си с по-широка аудитория от хора.
Едва в последствие започнах да осъзнавам, че не големината на аудиторията ти е важен, а нейната адекватност, способността й да погледне критично на схващанията ти, да ти даде нови насоки, там където си зациклил в мисленето си и да подложи под съмнение догмите и аксиомите , на които робува умът ти.
И както ти й влияеш, така й тя да ти повлияе, стимулирайки те да се развиваш.

Уви, подобна аудитория от ден на ден се среща все по-рядко и трудно.
На пръстите на ръцете ми вече се броят, тези които ми помагат в това отношение, но въпреки всичко, аз продължавам на инат да си пиша.

И за какво ?!
Само да си упражнявам стилистиката ли ?
За да експериментирам различните словесни похвати и чрез кой от тях ще бъда разбран най-добре .
В крайна сметка, защо ли се опитвам да променям нещата ?
Хората нямат нужда от промяна, те винаги са предпочитали сигурната лошотия пред несигурното добро.
И кой съм аз, че да ги ръчкам да тръгнат в посоката , която мен си ме влече ?!

Я по-добре да си мина на общоприетите истини, да си пиша за пълните глупости...
Глупостите са възприемчиви от всички и всички откликват на тях.
Проблемът е, че това е начинание безкрайно скучно, което е на път да ме откаже от всичко.

И пак се чудя на себе си - А бе, за какво ли все още пиша в блога си ?!
Само за едното емоционално и психическо разтоварване ли ?
Или да си създавам фалшивата увереност, че чрез себе си променям и съвремието си ?

Както и да е, то времето ще си покаже... а до тогава... буквички, думички, разпилени фрази и опит за мислене.

6 коментара:

  1. Поста ти е провокативен:),но въпреки всичко ще ти кажа,какво мисля[(не е задължително да го прочетеш:)],думичките имат смисъл,макар и понякога да не го усещаш,те са полезни за теб и за околните.Има много хора,които се притесняват да коментират,да изкажат мнение или просто да проявят активност,но са редовни читатели.Ако ти харесва да пишеш,в което не се съмнявам(четох те докато бях в blog.bg)мисля, че е правилно да го правиш.А резултатите? Времето ще покаже.Успех в словореденето:)

    ОтговорИзтриване
  2. драги г-н автор на този пост, надявам се опитите за мислене да протичат в контролирана среда. не правете това в къщи! :-)))

    ОтговорИзтриване
  3. Всъщност дори за разтоварване си струва.Преди време се чудеше в блог.бг, защо не пишеш и пак те четат. Може би чакат да се появи в блогът нещо с посланието на "Весела" и "Пирин". Наистина ли мислиш, че под постинги, като тези коментарите са най-важни?

    ОтговорИзтриване
  4. Чудя се... повече на себе си.
    То , казват било хубаво сам да се изненадваш, ама аз да добавя , че то и това си е до време.
    А инак, и на мен си ми доставиха огромно удоволствие разказчетата, особенно "Пирин" той си ми е най-скъп , след него бях ошеметен, но... искат си една специфична настройка тези неща, настройка в която е по-трудно да се влезе, ако си потопен изцяло в ежедневието си.
    И аз често се питам, какво стана с героите ми, но май склонността ми да ги трепя в крач на повествованието има нещо общо с желанието да им спестя терзанията си :))

    Нямам и грам идея в каква посока ще продължи всичко това ( с писането ), просто се сещам за един разговор с наяенски добър писател, в който и двамата бяхме единодушни , че човек трябва да пише основно за собствено удоволствие и по вътрешна потребност, инак си остава прост занаятчия.

    То, че писането не е занаят - не е, ама поне помага човек да се почувства малко по-добре.

    Лошото е, че те кара да мислиш за неща, за които обикновенно се правиш на разсеян и се надяваш да не стигаш до отговорите им.

    ОтговорИзтриване
  5. Мисленето винаги води до неясни душевни състояния и противоречиви резултати :).
    Не случайно Ленин прогласи интелигенцията (разбирай, мислещите хора) за най-нестабилната прослойка от обществото. Друго нещо е работника. Той не мисли. Той работи (може и да пише). Той знае!

    ОтговорИзтриване
  6. Съмнението се е появило, като плод на мисълта.
    А един съмняващ се в правотата на Идеята човек, надали може да й бъде добър проводник и да я прилага сляпо, съгласно планът на Водачите му.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар