Смъртта на свободния интернет - Автор: Стив Уотсън

Смъртта на свободния интернет

Проектозакони от Англия, Австралия и САЩ целят блокирането на „нежелани“ сайтове

Автор: Стив Уотсън

Великобритания, Австралия и САЩ разискват проектозакони, които дават право на държавните власти да забраняват и ограничават достъпа до всички сайтове, определени като нежелани за потребителите. Документът от Обединеното кралство, нарeчен Digital Economy Bill, по който се водят дебати в Камарата на лордовете, позволява на вътрешното министерство да налага „техническо задължение към доставчиците на интернет“ да блокират определени сайтове. В клауза 11 от предлагания проектозакон „техническо задължение“ е определено по следния начин: „Техническото задължение за доставчиците на интернет е задължението на доставчика да предприема технически мерки срещу определени абонати към услугата. Техническите мерки включват: (а) ограничаване на скоростта или друг капацитет на услугата от страна на доставчика към абоната; (b) лишаване на абоната от достъп до определени материали или ограничаване на достъпа; (c) спиране на услугата, осигурявана на абонат; или (d) ограничаване на услугата за абоната по друг начин.“

С други думи, правителството, стига да пожелае, ще има право да задължава доставчиците на интернет да понижават качеството на интернет и дори да забраняват достъп до определени сайтове или други източници. Проектозаконът идва точно в разгара на напъните от страна на британското правителство да получи повече власт над интернет и тези, които го ползват. Месеци наред нелегитимно избраният „вътрешен министър“ – лорд Менделсон, ръководеше държавните планове за борба с независимата интернетна инфраструктура в Обединеното кралство. Чрез Digital Economy Bill (Проектозакон за дигиталната икономика) Менделсон иска да натрапи и груби мерки, включващи безсрочно лишаване на потребители от достъп до световната мрежа, както и глоби в размер на до 50 хиляди брит. паунда, без да са нужни доказателства или съдебни дела, че обвинените са сваляли музика и филми, защитени от авторското право.

Този план е определян от експерти като “потенциално незаконен”. Приемането му ще задължи доставчиците непрекъснато да следят клиентите си, като пазят списък на сайтовете, които са посещавали, и материалите, които са сваляли. Интернет доставчиците, които откажат да съдействат, ще бъдат глобявани £250 хиляди. Журналистът и експерт по авторското право Кори Доктроу отбелязва, че проектозаконът също така дава власт на вътрешния министър да измисля допълнителни наказания и репресивни системи – когато си поиска, без контрол и без дебати в парламента. Властта му включва създаването на частни организации, които ще могат да ви изритват от интернет, да следят какво правите в световната мрежа, да настояват за премахване на файлове и за блокиране на сайтове. Менделсон и съмишлениците му ще имат право да съчиняват всевъзможни наказания – даже лишаване от свобода за всяко дигитално нарушение, в което британците ще бъдат нарочени за виновни.

Макар да е наречен “Проектозакон за дигиталната икономика”, документът не съдържа нищо, което в действителност ще стимулира икономиката. В по-голямата част от текстовете контролът над интернет се прехвърля в ръцете на държавата, което позволява на бюрократи, от които не може да се търси отговорност, да решават деспотично коя информация трябва да бъде скривана от публиката. Менделсон започна атаката срещу свободния британски интернет, след като прекара луксозна двуседмична ваканция на о. Корфу, отсядайки в имението на Нат Ротшилд, и в компанията на мултимилионера от музикалния бизнес Дейвид Гефен.

Проектозаконът за дигиталната икономика е тясно свързнан с дългосрочните планове на британското правителство за безпрецедентно разширяване на правомощията, при което ще може да контролира електронните писма, телефонните разговори и действията в интернет на цялото население. Миналата година правителството обяви намеренията си да създаде огромна централизирана база данни, в която ще се архивира информация за всеки изпратен текст, имейл, за всеки проведен разговор и за всяка уебстраница, посетена от някого в Великобритания. Този план е известен като “Interception Modernisation Programme” и ще позволи на топ-шпионите от GCHQ, тайните държавни разузнавателни агенции и SIGINT да поставят своеобразни подслушвателни устройства на всяко средство за електронна комуникация в Англия – в името на “борбата с тероризма”. След острите реакции правителството през миналия април заяви, че ограничава плановете си, като тогавашният министър Джаки Смит беше категорична, че “няма абсолютно никакви планове за централизирана база данни” за комуникационна информация.

Привидното отдръпване беше отпразнувано от защитниците на гражданските права, но планът беше “заменен” от нови закони, според които доставчиците на интернет трябва да съхраняват данни за имейлите и интернет телефонията за само 12 месеца. Междувременно се появиха и сведения, че правителството се готви да въведе биг-брадърска система за шпиониране, която е много по-всеобхватна дори от първоначално обявената.

Изданието London Times публикува първите детайли за таен и мащабен проект за наблюдение на интернет, известен като “Mastering the Internet” (MTI). Проектът струва стотици милиони, като системата вече се въвежда от GCHQ със съдействието на американския гигант в областта на отбраната Lockheed Martin и британската компютърна компания Detica, която е тясно свързана с разузнавателните агенции. Организация, представляваща над 300 интернет доставчика и телекомуникационни фирми, опитва да се противопостави на радикалните планове, тъй като разглежда новата система като средство за неоправдано нахлуване в личното пространство на хората.

Към днешна дата всяко прихващане на комуникация в Англия трябва да бъде оторизирано чрез разрешително от вътрешния министър или от друг политик със същия ранг. Само гражданите, които са обект на полицейско разследване или такова от службите по сигурността, могат да бъдат поставяни под наблюдение. Ако проектът MTI на GCHQ бъде завършен, ще бъдат поставени своеобразни черни кутии на ключовите връзки в мрежата, а доставчиците и телефонните компании ще позволяват на подслушвачите безпрепятствено, мигновено и без съдебно разрешително да следят комуникациите на всеки човек.

Дори да вярвате в увещанията на GCHQ, че не планират създаването на огромна система за наблюдение, един от вече влезлите в сила закони на RIPA (Regulation of Investigatory Powers Act) позволява достъпа на стотици държавни агенции до архивите на всеки интернет доставчик в страната. В открити дискусии се правят предложения за увеличаване на тези правомощия – фирмите да събират и съхраняват огромни количества данни, включително от социалните мрежи като Facebook. Ако тези придложения се приемат, всеки интернет потребител ще има уникален ID код и цялата му информация ще се събира на едно място. Държавните органи като полицията и националните служби ще имат достъп до тази информация, ако я изискат за разследване на криминални или терористични случаи.

Проектозаконът Digital Economy Bill е следващата стъпка към изграждането на все по-мащабна диктаторска система за наблюдение, създадена за пълното заличаване на личното пространство – фундаментално право за всеки човек според Article 8 от Европейската конвенция за човешките права (European Convention on Human Rights).

Подобни действия за налагането на ограничения за интернет се разгръщат и в Австралия, където правителството въвежда “задължителен и широкообхватен интернетен филтър”, вдъхновен от този на китайската комунистическа държава. Стивън Конрой – австралийският министър на комуникациите, казва, че държавата ще е последната инстанция, която ще определя кои сайтове да попадат в черния списък, наречен “отказано класифициране”. Официалното оправдание за филтрирането е за блокиране на детската порнография, но, както отбелязва правозащитната организация Electronic Frontiers Australia, законът ще позволява на държавата да блокира всеки неудобен сайт, докато порнографите относително лесно могат да заобикалят филтрите.

Наскоро сайтът Wikileads публикува, позовавайки се на анонимен високопоставен източник , поверителен списък на сайтовете, нарочени за блокиране от държавния филтър. Списъкът разкрива, че някои от сайтовете включват: такива за онлайн покер, връзки в YouTube, обичайни гей и хетеросексуални сайтове, страници от Wikipedia, сайтове в подкрепа на евтаназията, религиозни сайтове – както сатанински, така и християнски – един сайт на туристически оператор и дори блог на зъболекар от Куинсленд. Филтърът ще засегне и онлайн базираните игри, които според австралийското правителство не са подходящи за лица под 15 години.

Атаките срещу свободния интернет не са ограничени само във Великобритания и Австралия. Европейският съюз, Финландия, Дания, Германия и други европейски страни предлагат блокиране или ограничаване на достъпа до световната мрежа чрез филтри като тези, ползвани в Иран, Сирия, Китай и други страни с репресивни режими.

През 2008-ма Американската асоциация по филмово изкуство (Motion Picture Association of America) поиска от президента Обама да въведе закони, които ще позволят на федералното правителство да шпионира активно целия интернет, като бъде създадена и правна система за лишаване от достъп до мрежата на всеки, обвинен в нарушаване на авторското право. През 2009-та беше въведен т.нар. Cybersecurity Act, в който се предлага пълното право на федералното правителство да следи без разрешително всеки аспект от дигиталния живот на гражданите. Банковите, фирмените и здравните архиви ще бъдат изцяло достъпни за изследване, като не са подминати личните бележки (от ICQ, Skype) между отделните потребители и общуването им чрез електронни писма.

Проектозакон, предложен през април от сенаторите Джон Рокфелер и Олимпия Сноу, позволява на президента “да обявява тревога за киберсигурността” и да преустановява или ограничава връзката с интернет на всяка “критична” информационна мрежа – това е предложено “в интерес на националната сигурност”. В текста не е пояснено какво се разбира под “критична информационна мрежа” или под “тревога за киберсигурността”. Тези определения ще бъдат по лична преценка на президента – се казва в доклада Mother Jones Report.

При едно от разглежданията на проектозакона сенатор Джон Рокфелер се изпусна за истинските намерения да го предложи – докато сееше страхове за въображаеми кибертерористични атаки срещу щатското правителство, заради които държавата щяла да се срине, той попита: “Нямаше ли да е по-добре, ако изобщо не бяхме изобретили интернет?”

Вижте клипа:

(клипът вече е цензуриран в ютуб)

Също така администрацията на Обама търси частен предприемач, който да „издирва и архивира“данни като потребителски коментари, конкретни ключови думи, имейли, аудио и видео файлове от всички места, в които „се споменават“ Белият дом и неговите обитатели. Предприемачът трябва да съхранява архивите за срок до осем години. Обама също предложи да се премахнат ограниченията, които възпираха правителствените организации да следят чрез „бисквитки“ (“cookies”) действията на потребителите по техните сайтове.

Благодарение на Freedom Of Information Act, бяха разсекретени няколко документа на федералното правителство, които представляват договори на държавата с медийни сайтове като YouTube (Google), Facebook, Myspace и Flickr (Yahoo) – там са описани правилата как да бъдат следени потребителите и се разрешава на компаниите да пренасочват потребителите към правителствени страници за рекламни цели. Американската армия също е инвестирала поне $30 милиарда за нейни си проекти за контрол над интернет.

И преди обширно сме следили темата как се правят усилия за унищожаването на интернет – такъв, какъвто го знаем – и преминаването към цензурирана система “Интернет 2”. Всичко, описано дотук, са малки стъпки към осъществяването на този план. Свободният интернет е атакуван по целия свят и само като изобличаваме истинските намерения на нашите правителства да ограничат информационния поток, можем да разгромим техните опити и да опазим единственото останало място за независими новини.

—

Източник: InfoWars

Превод и първа публикация   zahariada