Изводът?

А някой да ми обясни ако може, защо когато човек декларира писмено, че е луд, никой не му вярва, а??!
Прибирам се преди малко в офиса и намирам един захвърлен лист на бюрото си, бланка някаква, на която най-отгоре се мъдри текста "Приложение 5"
Отдолу си върви някакъв друг текст за декларация, според който трябва да декларираш, че страдаш/ не страдаш от заболяване, посочено в Наредба No5 на МНЗ/??!
Зачитам се аз и какво да видят изтерзаните ми очи?

Сред примамливите за всеки един болести се мъдрят и ...
а) професионално заболяване
б) психическо заболяване
Отметнах ги незабавно и двете. В ясно съзнание и по напълно логични причини.
Близо 15 години човек да работи една и съща работа, наситена със стрес, адреналин, хаос и безпорядък и да не развие професионална деформация, е няма как да не се получи професионално изкривяване на личноста! А всяко едно изкривяване си е чиста проба заболяване.
Отметнах го.

По точка "б", а някой да ми каже, в тази наша изстрадала държава има ли поне един, който да е у ред и със всичкият си?
Кой нормален би оцелял в една ненормална държава.
В страна в която ненормалното е прието за стандартно, а когато искаш нещата да се правят така, както е редно да бъдат, всички почват да гледат на тебе като на напълно луд?!
Е, не може 7 милиона да са ненормални, а само аз здравият, нали?
В такъв случай по метода на изключването, е логично да се предположи, че аз съм лудият, след като не се вписвам в това, което те приемат за нормално.
Още повече, че няма начин да не съм развил в следствие на досега си с държавният си апарат, някой отклонения на психиката от рода на пребиваване в нереални светове.
Така де, от толкоз години я чакам тая светлинка в тунела, а всяка година някой от управляващите все я види, а аз не?
Да съм кьорав - не съм.
Изводът?
Ами, явно халюцинирам, след като не виждам това, в което те ме уверяват че живея - в страната, която кризата няма да дойде, в държавата с реална икономика, справедлива приватизация, демократични избори и развито гражданско общество.., и ред други примамливи неща, които на всички им се струват реалност, а на мен пълен мираж.
Не може седем милиона души да грешат, нали?
А аз да съм правият.
Не е нормално това!

Е, значи аз съм лудият!
И.. сега, като премислям всичко отново, някак си много не ми се ще да оздравявам.
И предпочитам да си остана луд.
Защото, не искам и не мога да си представя, що ли за живот ще е този, в който приема измамното за реалност, само за да се впиша в числото на считаните за нормални.

Отметнах изводите си в бланката, подписах се под нея, а HR-ката сега ми е люто сърдита.
Може би, защото тя е нормална, а аз не? :)