Гражданско общество ли? Кауза пердута!

Да, знам кой въпрос ще ми зададете - Защо гражданското общество, за което всички ние говорим, че искаме да го създадем и у нас, е една изгубена кауза?

Ще се опитам да отговоря с думи прости.

Първо, какво се иска за да има гражданско общество в една държава? Основно три неща, нали? Граждани, държава и общество. Добре, нека тогава да видим, кое от трите имаме налице?




Граждани.




Да си гражданин на една държава, не означава да си роден в града, както мнозина у нас все още смятат. Да си гражданин на една държава означава преди всичко да се съобразяваш с писаните й закони, да ги спазваш, да помагаш на държавата като си плащаш данъците си, чрез които тя може да функционира като такава и да си непримирим, към всички, които не спазват закона в нея? До тук, ясно ли е?

Да, да си гражданин означава също и да се съобразяваш с другите, с техните права, до толкова, до колкото те не нарушават твоите дадени ти по закон. И в случай на конфликт, да търсиш закона, а не правото на по-силният, което в наши дни е правото на по-богатият.

До тук, къде са гражданите на тази държава? Къде са хората, които искат да помогнат на държавата си изпълнявайки съвестно дългът си към нея, явявайки се стожерът на който тя се крепи? Къде?

Как може да искаме да променим държавата си, ако не можем да променим себе си и отношението си към нея? Ще можем ли да възприемаме държавата като майка която да браним, а не като мащеха която да мразим? Едва след като си отговорим на този въпрос и съберем силата да променим самите себе си, едва тогава ще можем да кажем, че в тази държава има и граждани!




Общество.




В какво се състои едно общество, ако не в сплотяването на една група хора около идеите които ги сближават, загърбили различията, които ги делят. Имаме ли идеали, които да ни сближат? Имаме ли поне един общ идеал, мечта зад която да застанем. Не се сещам за такива, а вие?

Сещам се за нещата, които ни делят. Изкуствено вбити клинове в плътта на нацията ни, разделящи ни на червени, сини, жълти и пембени, на граждани срещу селяни, на българи срещу турци, на бедни срещу богати, на тарикати срещу наивници, на умни срещу прости. Неизброими са различията вклинени между нас, които можем да превъзмогнем единствено когато осъзнаем, че и другите около нас имат право на своят избор, но никой от нас няма правото да налага насила изборът си над другите около него!




Държава.




Всеки в наши дни пита къде е държавата, очакваща тя да се спусне над него, закриляйки го от неправдата, от недоимъка, от лошият късмет, от всичко което не искаме да ни се случи и да ни даде всичко, което считаме, че по право ни се полага - ред, законност, справедливост. Право на образование, здравеопазване, работа, живот с достойни старини.

А колцина от нас, в същият този момент съзнават, че държавата е едно сборно понятие от всички нас, че държавата е огледало на всички нас. Несправедливи ли сме ние към по-слабият, несправедлива ще е и държавата към нас. Затваряме ли си очите пред посегателствата на силните, ще си ги затваря и държавата, когато по-силни посягат над нас. Не даваме ли на другите в нужда и на нас няма да има кой да ни даде. Държавата - това сме ние! Всички ние! И няма как, да искаме да има държава, когато нас ни няма в нея, а стоим отстрани в ролята си на пасивни наблюдатели и искаме нещо да се случи.




Какво да се случи?

Чудо?!




Не се ли нагледахме вече на достатъчно чудеса? Изборни и следизборни? Не посрещахме ли възторжено поредният месия и не го ли изпращахме с ругатни видели, че е само шарлатанин, обещал ни това, в което и ние не вярваме вече?

Обещания за това, как ей така, по чудо изведнъж държавата ни ще тръгне напред, а ние отстрани ще седим и ще се радваме в очакване на манната небесна, така щедро обещана?




Ето, това са трите прости неща от които се нуждае едно гражданско общество.




Има ли ги?




Ще ги има ли?

Зависи от нас.

От всички нас!

Кога?

Когато сме готови и с трите съставки, за да ги съберем в едно неделимо цяло.




P.S. Това "чудо" де го писах на един дъх, когато не можах да заспя една нощ, преди да го напиша, се е запазило по едно интересно стечение на обстоятелствата, след изтриването на предният ми блог. И ... след като е оцеляло, явно е имало защо?