Ако нещо ми се отдава с голяма лекота, то това е отлагането на решенията за разни проблеми за по-добри времена. В смисъл, за оня далечен ден в неизвестното бъдеще, когато вече няма накъде и проблемът следва да бъде решен.
Аха, запитайте се, какво по-приятно от това, да знаеш, че досадното справяне с някоя належаща работа може да бъде отложено за някой друг, далечен и неизвестен ден!
Може би и това е причината временните решения да са толкова дълготрайни - елиминираш част от проблема, а с останалата му свикваш да живееш някак си.
Един кран си ми капеше в банята, като казвам капеше разбирай от две години насам.
Да, в началото проявих доза ентусиазъм, изразяваща се в опит за сваляне на крана и заменянето му с нов, но уви - по закона на Мърфи се оказа, че най-простите неща изискват най-много усилия от наша страна. На кофти място, с още по-кофти монтаж, с клеясали сглобки - с две думи - предостатъчно причини, за да реша, че няма как да се смени и да намеря временното решение на проблема изразяващо се в подлагане на съд за капещата вода.
И тия, временните решения с течение на времето превземат целият ти живот без да се усетиш.
Във всичките му сфери.
От дребните житейски до глобалните.
От един пирон изкривен в ролята на райбер, да подпре провиснала врата, на която нямаш време и нерви да сменяш и настройваш пантите, до избора на поредният временен политик, който да намери навременното решение, за временно оправяне на страната ни.
И всичко е временно.
До момента в който ти писне да виждаш един и същ нерешен проблем всеки един ден и не седнеш да си го решиш окончателно.
Колкото досадно или трудно да ти се е струвало решението му преди време.
Аз пък съм си оформил навика да решавам всичко, което считам за проблем, по възможност веднага или при наистина първа възможност. Постъпвам така, дори ако бързото решаване на проблемите ми струва видимо по-скъпо, отколкото изчакването на най-подходящия момент. Винаги, когато имам нещо за решаване, ме обхваща някаква параноя, че ако не приключа със съответния проблем НАИСТИНА ВЕДНАГА - после всичко ще ми излезе по-скъпо и тегаво (било ще забравя, било ще изникне нещо непредвидено и ще обърка работите и т.н.).
ОтговорИзтриване..понякога отлагането на решение е по-добро, от колкото моменталическото такова. Защото просто няма да е временно.Не става въпрос за твърде дълго премисляне, а за уцелване на момент.Което пък е доста относително. И изобщо май е по-добре нещата да се разчистват от раз, хм?!:))))
ОтговорИзтриванеПоздрави:)
Вчера четох някъде по мрежата, че има 5 фактора, които влияят върху продължителността на живота положително. Единият от тях е мързелът. Напълно споделям твоят подход :)))
ОтговорИзтриванеТака е, но нека се прави разлика между наистина важните неотложни неща и тези, които само ни губят от времето.
ОтговорИзтриванеЗа мен, не е нормално да разбираш от всичко - от ВиК, от ел-инсталации, от битовизми всякакви, за които е нормално да разбират други хора и те да са специалисти в областта си. Нормалното за мен е, когато си имам проблем от подобен род и характер, да мога да извикам майстор, който да го отстрани, а аз да разполагам с личното си време за далеч по-стойностни за мен неща, за сфери в който аз на свой ред съм по-добър.
Това е нормалното за мен, но уви.. живеем в ненормални времена, в който трябва да отбираш от всичко, да можеш всичко, за да оцелееш в мизерията, в която изкуствено сме накарани да живеем, с разграбването на страната ни.
Лошо няма, човек така се научава на много неща, но също така и губи много време, разпилявайки се в области неприсъщи за него.
Става така, че знаем много, но за нито едно в детайли и съвършенство. Всичколози.
А това, не ми харесва особенно.
По тази и причина на помощ си ми идва мързела, който ми помага да отсея важните от маловажните неща. Важните надделяват над него, а маловажните - не! :)))