сряда, 8 септември 2010 г.

Ако Google знае всичко?!

 Чичко Гугъл знае всичко - ключова фраза, дори култова, когато ти се наложи да се ровичкаш из нета, за да търсиш ключова за теб информация, касаеща работата ти.
 А работата ми определено изисква да съм в крак с всички нови технологии по света, като започнем от бравите с биометричен достъп и стигнем до сложните аминокиселини в хранителните добавки.
 Надали, когато съм я започвал преди години съм подозирал, как покрай нея ще ми се наложи много сериозно да разширя общата си култура, до ниво достатъчно за да объркам всеки един в разговор, с какво точно се занимавам. И аз не се опитвам и да обясня, от къде вече знам какво е LКарнитин, как се ектрахира кръвната плазма и дали може да се пренася електричество по безжичен път. Просто, с навлизането на интернет имам уникалната възможност всеки един ден да научавам нови неща, в различни сфери на познанието, които на моменти ме карат да се чувствам като кръгъл идиот, непроумяващ сложната терминология, а в други, ме карат да се чувствам горд, че съм част от същото това човечество, което не спира да се пита - А това, защо е така, а не иначе?
 До там съм свикнал да намирам в интернет нужната ми информация, че понякога се питам - А какво би се случило с човечеството, когато то открие отговорите на всичките си въпроси? Ще ги има ли качени накуп в някой суперсървър наричан Бог, събрал в себе си цялото човешко познание за света? И ще има ли все още търсещи Познанието, неразколебани от постигнатото преди тях?

 Да наистина, можем само да се радваме от факта, колко малко знаем за света около нас. Може би именно това ни помага да опазим своята наивност и любознателност, подтикващи ни да гледаме на всичко ново като през очите на дете, открило един приказен и неразбираем свят?
 И може би, именно това ни кара да вървим напред - желанието ни да открием още един отговор, на още един въпрос възникнал в нас?

 Та, няма как след тия блуждаещи сутрешни размисли да не стигна сам до извода, че човекът е човек до момента, в който има какво да го изненада. След този момент, той просто се превръща в циник.

2 коментара:

  1. Това определено ми звучи по-добре от „човека е човек, когато е на път...“ :)

    ОтговорИзтриване
  2. Има една подробност- и при търсенето на знания, "апетитът идва с яденето". Ако не започнеш, "яденето", може цял живот да не усетиш, че си гладен.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар