петък, 1 октомври 2010 г.

Барселона

 Е, може би сега вече е дошъл момента да разкажа, как видях Барселона през моите очи.
Няма да правя опит да създавам някаква версия на туристическо ръководство ( безсмислено е) . Няма да пиша и ода във възхвала ( нескромно е ) Просто... просто ще се опитам да кажа - Кое е това, което ме изненада, това, което ме накара да се замисля и това, което няма да забравя от този град?


 Първото ми сериозно впечатление бе от начинът, по който е проектиран градът. 
Сравнително невисоко строителство, човек като гледа на градът от високо и му се струва, че е подравнен в старата си част с нивелир - сгради на по около шест етажа, хармонично съчетани помежду си.


 Широки, невероятно широки за родните ни представи булеварди. Със задължителна пешеходна алея, велосипедни алеи ( неосъществими за нашите градове ) и много-лентови платна за движение, на които чудно защо колите изчакваха пешеходците във всички случаи, в които тук щяха да са правосъобразно прегазени.
 Подреден град, въпреки усещането за хаос от забързаните във всички посоки минувачи. Един жужащ калейдоскоп от градски шум и хорска глъчка.
 Град, запазил обликът си, въреки вековете зад гърба му, без хаотично застрояване и рушене на старото в името на новото след него. Мирно съжителстващи си вековни масивни постройки, на фона на ултрамодерни сгради, без да са в архитектурен и естетически дисонанс помежду си.
 Едно от нещата които ми направи сериозно впечатление е това, как сградите се допълваха една с друга оформящи единен образ на града, без да се опитват да се засенчват една друга с така познатата ни форма на нов мутробарок от нашите географски ширини.
 Няма го това перчене, онези до болка познати луксозни финтифлюшки говорещи единствено за ниска култура на проектанта и високи нива на комплекси на малоценност сред обитателите му.
 Барселона е град с достойнство. Не опитващ се да блесне, но и придаващ ти усещането за вековна слава под патината на статуите си. Не държащ да те впечатли, но каращ те да затаиш дъх пред достолепието на красотата му.
 Ще пита пак някой - А, барселонките, барселонките как са, харни ли са момите там?
 -Ами, ако успеете да откриете кои са каталунките измежду всички туристи в града,
ще се изненадате приятно, че са стройни и красиви. До колко са... по останалите параграфи, казано честно не успях да установя, а и не това бе основната ми цел на посещението ми там.
Основната ми цел, бе да видя един град, за в който съм мечтал да бъда, да се потопя в атмосферата му и да натрупам собствени впечатления за него, неповлиян от туристическите гайдове.
 А за барселонките (отново ), ами... бъбривички си падат по натура. Емоционални, което си е присъщо нам като на южни народи.
 Видяхте скутерчето на картинката под нея, нали? Е, там това е може би най-масовият транспорт за придвижване след метрото навярно ( което честно не ви препоръчвам, ако страдате от клаустрофобия и астма ). Скутерите буквално са плъзнали като хлебарки из целият град, което може би се е наложило от топлият климат, позволяващ ползването им целогодишно и от многобройните криволичещи тесни улички из старият град, в които да се влезе с кола е почти невъзможно.
 За старият град няма смисък да питате къде точно е, просто открийте Ла Рамбла (стъргалото или Ларгото по нашему ) на картата на града и бъдете сигурни, че през цялото време, докато се разхождате по нея, от двете ви страни малките улички ще ви предложат хиляди изкусителни причини да тръгнете по тях, и да се потопите в духът на оня град помнещ велики моменти от човешката история.
 Помнещ войни, сражения, победи и открития променили облика на света. ( Няма да ви казвам, къде Колумб е бил посрещнат след откриването на Новият свят ). Празнуващ своето величие всяка една година, на празника на милосърдието, на неговата светица и покровителка La Merce.
 Зрелищно, пищно, величествено. Няма подходящ епитет, който да опише атмосферата, която струи в града по време на неговият празник. Той е официален празник на града от 1871 г. насам, за честване на Римокатолическата празник на Дева Мария на милостта ( La Mare de Déu de la Mercè )
 И аз имах невероятният късмет, да съм в този град, когато той празнува истински и от сърце денят на Мария милосърдна покровителката на Барселона
 С характерният за празника парад на фигури от папиермаше, изготвяни на самодейни начала от различни групи представящи се с тях на шествието през Ла Рамбла ( клипът по-долу)


Сама по себе си Ла Рамбла е една от най-оживените пешеходни алеи в града (въпреки че от двете й страни има еднопосочни пътни платна ). Обикновено, точно там започват запознанството си с града всички новодошли, но... мен лично ме заинтересуваха повече уличките разклоняващи се по протежението й, водещи до старинната част на града - Бари Готик. С малките си магазинчета за всякакви шарении и чудесии, с красиво изрисуваната керамика и невероятно по майсторски създадени рисувани чаши и вази. Очите ми останаха по една стъклена кокошка и единствено невероятната й за стандарта ни живот, както и притесненията за транспортирането й, ме възпряха да си я взема. Има си местенца, магазинчета, площадчета и малки ресторантчета, в които си готов да изкараш поне по един ден, но колкото и да ти се иска, все има още нещо невидяно, което те кара да продължиш напред.

 Един съвет от мен, когато си стягате багажа за място като това, най-важното което трябва да вземете със себе си е едни наистина удобни обувки, с които ще можете да ходите поне по 12 часа на ден. Горе-долу, по толкова ми се събираха на мен, въпреки посяданията за бира, на невероятни места, като фонтаните пред стъпалата на музея на изкуствата в Монджуик.
 Монджуик е нещо като хълм, но с испанските претенции за планина. В близосто до морето, спускащ се почти до яхтеното пристанище на брега, той е едно невероятно място за разходка, стига да можете да му отделите нужното време. От изток е той, а от запад е Монсерат - другата "планина" на Барселона. На върхът й има един уникален манастир, за който така и не се намери време да посетя, въпреки че заснех красивото трамвайче водещо до него.

 Дворци, музеи, паркове  - Барселона е град, в който с удоволствие би се изгубил, само за да се отклониш от клишетата на туристическият маршрут.
 Да, парка на Гауди е забележително красив, Саграда Фамилия те стъписва с великолепието си, галерията на изкуствата те кара да онемееш от възторг пред майсторството на художници и скулптори, но... , но всичко това е само една малка част от Барселона. Забележителна, но не и всеобхватна.
 За да се потопите в атмосферата на града е добре да се поскитате по улиците му безцелно, да посетите някои малко известни рибни ресторантчета като Ла Парадета например, където си избираш живите скариди и раци от тезгяха пред теб, посочваш си калмари ( каламара ), сепия или някоя екзотична риба, на която не си и чувал името даже, а сетне се опитваш да познаеш на каталунски за коя поръчка викат от кухнята, че да си вземеш и твоята.
 Градът те омайва на всяка една крачка, успяващ да ти покаже по нещо ново от себе си точно в момента, в който вече си решил, че всичко си видял от него.
 Да те изненада и да те накара да продължиш напред, независимо от умората, която вече усещаш в краката.
 Да се заслушаш в непознатата реч и с изненада да установиш, че нещата които ни сближават, са много повече от тези, които ни делят.
 Да се влюбиш в този град и с тъга да го напуснеш.
 За да чакаш мигът, в който отново ще сте заедно.

2 коментара:

  1. А сега накъде се отправяме?

    ОтговорИзтриване
  2. И аз не знам, честно :)
    Опитвам се да сглобя отново картините, които видях там - да видим, какво ще се получи? :)
    Мислех, че е лесно да се пише за видяното, но изпадам в потрес - за какво по-напред да напиша?

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар