четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Аз и краят на света

 За мнозина, така отдавна предричания край на Света е плашещ, навярно поради черните краски в които ни го обрисуват пророците в свещените си книги.
 Но, за мен, той е начало на нещо ново, на една промяна, през която ми предстои да премина.
Някои виждат в ЕГН-то знакът на Антихриста, други го откриват в баркода на стоките, трети в световната глобализация и произлизащите от нея системи за индентификация и проследяване на личността в глобалното ни село, но ... всичко това звучащо тревожно и стресиращо за тях, на мен ми говори основно едно - трябва да се освободим от привързаностите си към етикетите, с които работи умът ни.
 Начинът по който се самовъзприемаме си е погрешен. Да гледаш на себе си като на носител на някакво име, номер, адрес на обитаване или национална принадлежност означава само едно - не знаеш ти кой си и ползваш етикетите които са ти прикачени за да разбереш по тях.
 Какво значи да си гражданинът "Х", ако ти не знаеш какъв е смисълът на думата гражданин?
 По какъв начин една адресна регистрация или паспортен режим, могат да те спрат в полета на Духът ти? Ограниченията пред които се изправяме не са ограничения извън нас, а вътре в нас, които неусетно сами сме си наложили, сляпо следвайки общоприетото, като единствено правилно.
 Дори и самия ни начин на мислене е обременен от факта, че можем да възприемаме само едно твърдение като единствено вярното, без да допускаме, че истината не е еднопосочна и линейна, каквато е логиката ни.
 Помислете, можете ли да мислите без да обличате мислите си в думи? Без да търсите словесният им еквивалент?
 Ако можете, то вие сте сред малцината, които могат да видят обективно света около тях.
 И... не виждам, защо трябва човек да е уплашен от Апокалипсиса, защото буквално преведена думата означава - Откровение!
 Откровение за това, кой точно си ти, каква е твоята роля в света около теб и какво трябва да направиш, за да го промениш. Да го побутнеш къде по-силно, къде по-слабо, в зависимост от възможностите на Духа си, към оная реалност, в която искаш да живееш, а не в тази, в която са те поставили с етикетите, които са ти прикачили.

 Човек е толкова свободен, колкото от бремето на свободата може да понесе на плещите си.

 Лесно е да бъдеш роб, то за това не се иска нищо повече, освен да не подлагаш под съмнение общоприетото за правилно и да го следваш.
 Трудно е сам да почнеш да търсиш отговорите за себе си без да приемаш нещата за верни, защото някой друг е решил така преди тебе. За да срещнеш истината и да я познаеш.
За да познаеш себе си, като Свободен. Необременен от грешките на тези преди тебе, чертаещ сам пътят пред тебе.

2 коментара:

  1. лелеее, колко въпроси :)

    Помислете, можете ли да мислите без да обличате мислите си в думи? Без да търсите словесният им еквивалент?

    Можеш естествено, гледаш болт, гледаш гайка, замисляш се, преценяш с какво разполагаш и пъхваш болта в гайката. Разбира се можеш и да си говориш докато мислиш ако ти е по-лесно, например: "Я имам болт и гайка, какво ли ще стане ако пъхна болта в гайката?" :).Но това само ако предпочиташ :). Според мен нещата първо са измислени, а след това наименувани :). С две думи техническата мисъл не се нуждае от думи, а от материал, художествената от впечатления, а философската - е, тя борави с думи :)... Защото за да помислиш как да счупиш орех не са нужни думи, просто имаш нещо вкусно в черупка и нещо твърдо с което можеш да счупиш черупката, които после за да предадеш опита си обличаш в думи "вземи камъка и счупи ореха"... Наблюдавай бебетата те имат уникална мисъл без да знаят съответните думи :)...

    ОтговорИзтриване
  2. Бъркаш гледане с мислене, но..., както и да е :)

    Я ми кажи, можеш ли да си представиш чук, без да извикаш думата му в съзнанието си?
    Пробвай и кажи! :)))

    Само, че - следи си през това време, какви мисли ти минават през главата и ако можеш ги спри!

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар