вторник, 5 октомври 2010 г.

Търси се... Читател!

 Един безумен конкурс "Търся издател" и още по-безумните самопредставяния на търсещите го в него, ме накара за кой ли път да се запитам - Добре де, от де се взе тази масова мания да се пише, без да се чете?!!
 Явно, в тези модерни, интерактивни времена, е далеч по-лесно да си в ролята на пишещият, от колкото в тази на четящият.
 Да пишеш е лесно - просто отразяваш безумиците скитащи се в главата ти, един вид безплатна психо терапия си провеждаш.
 А виж, да четеш, това вече е далеч по-трудно.
 Първо, трябва да попаднеш на нещо, което би издържал до финалът му.
 При толкова много словесни диарии на хартиен или електронен носител, това вече си е почти кауза пер дута, но по-пристрастените сред нас все пак не се отказват да търсят бисера из между затрупващата ги плява.
 Второ на ръка, авторът поне малко трябва да кореспондира, да е в тон с това което те вълнува, а при толкова много нарцистични и самовлюбени пишещи това е не по-малко трудно от първото. Как сред толкова много егоисти може да откриеш поне един, който не мисли за себе си като писател, а за тебе, като читател - в това е вече въпросът.
 Да пише грамотно, за да не те дразни с лош стил и елементарни грешки. Да има мисъл, сюжет и постройка самото му произведение, кажете си честно, от това на което сте попадали напоследък, колко творби са ви доставили искрена наслада и удоволствие на душата, а?
 Една на сто, една на хиляда..., колко?
Простотията от ден на ден се саморазмножава в геометрична прогресия, а тези които искам да чета от ден на ден остават все по-малко. Умират, а нови почти не се раждат.
 Да, някой би казал, че съм старомоден, а друг пристрастен, но повярвайте ми - да намериш нещо добро за четене е далеч по-трудно от това ти сам да си напишеш такова.
 Може би и това е причината, някои добри автори да се родят за света на читателите си?
 Знам ли?

Това, което знам със сигурност е, че самооценката която си дават 99% от пишещите, няма нищо общо с реалността. Това е и основната причина, поради която с толкова много гняв и неприязън посрещат критиките на читателите си.

 Защото, да пише днес всеки може.
А тези, които знаем как да четем, останахме малцина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Вашият коментар