На 11 март 2008 г. някой – един господ знае кой – прави най-налудничавия залог на Уолстрийт. Непознатият купува опции за 1,7 милиона долара като спекулирa, че достопочтената банка Беър Стърнс ще загуби повече от половината си пазарна стойност в следващите девет дни. Финансов анализатор сравнява тази безумна стъпка като “да купиш 1,7 милиона лотарийни билета.”
Но най-шантавото е, че залогът се оказва печеливш.
В края на същия работен ден акциите на Беър Стърнс се продават за 62,97 долара. Тогава нашият спекулант е притежавал правото да продава огромно количество акции на Беър за 30 и за 25 долара на или преди 25 март. За да сработи схемата, банката е трябвало да се сгромоляса по-бързо и по-болезнено от всяка друга брокерска къща преди това.
На другия ден, 12 март, Беър се срива. В следващите няколко дни компанията губи почти всичките си кешови активи и се вкопчва в обещана от държавата помощ. В края на седмицата Беър Стърнс е поставена на колене от Федералния резерв и Държавната хазна на САЩ я принуждава да приеме изкупуване от Джей Пи Морган Чейс (на която са платени 29 милиарда долара от държавата като зестра) на унизителната цена от два долара за акция. Който и да е купил опциите на 11 март, се е събудил на 17-и с печалба 159 пъти по-голяма от първоначалната си инвестиция, или 270 милиона долара. Този брокер или е най-големият късметлия на света, или е най-умното копеле, или…
Или какво? Този нагъл случай на вътрешна манипулация е толкова очевиден, че дори сенатор Крис Дод, председател на беззъбата Сенатска комисия по банково дело, не може да се въздържи и го коментира няколко седмици по-късно, докато разпитва Кристофър Кокс, тогава шеф на Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ (The Securities and Exchange Commission – SEC). Дод отбелязва: “Подобна печалба би трябвало да е събудила някакво подозрение в SEC. Това е повече от обикновен слух.”
Брент Бейкър, бивш старши съветник в комисията, разказва: “Виждал съм как агенти на SEC са изпращани в чужбина да разследват вътрешна манипулация на стойност 2000 долара. Но не направиха нищо, за да спрат този случай.”
Половинчатият надзор на SEC не остава незабелязан от пазарите. Шест месеца след като Беър Стърнс е разкъсана от хиените, почти същият сценарий се повтаря и с друга банка от Големите пет – Лемън Брадърс. През септември 2008 г. тя е направена на пух и прах в друг случай на явно манипулиране на пазара. От този миг нататък икономическата криза се разразява с пълна сила, а глобалната икономика започва свободното си падане.
Както всички останали големи търговци в напомпания икономически балон Беър Стърнс и Лемън Брадърс са в кюпа и предразположени към срив. Повечето от използваните техники за разоряването им са законни: кредитните пазари са свити, разпространяват се слухове и напълно законните къси продажби натискат цените на акциите надолу. Скокът на Беър и Лемън в небитието със сигурност е бил подпомогнат, най-вече с очевидната схема на фалшифициране, известна като непокрити къси продажби.
Изпълнен с ирония е фактът, че точно тази схема изиграва толкова важна роля в краха на тези две компании. В крайна сметка икономическият бум, който разду Беър и Лемън до фантастични пазарни стойности, бе част от фалшивата икономика. Същата тази, която самият Уолстрийт създава, за да замести изгубения си законен бизнес. Към средата на управлението на Буш повечето инвестиционни банки не разполагат с налични пари, с които да финансират създаването на реална икономика и работни места. Вместо това Уолстрийт постоянно изкушава тълпи от несъобразителни инвеститори с поредния балон. Единственото, което се променя, е името на детската игра – интернет, имоти или петролни фючърси. Уолстрийт превръща американската икономика в огромна машина за заграбване на активи, която изсмуква последните капки кръв от трупа на американската средна класа.
Икономическият глад оставя хиените без плячката им от средната класа. Това ги кара да търсят нови жертви помежду си, като Беър и Лемън, и да използват същите схеми, с които допреди са грабели САЩ. Оставените следи могат да ни покажат как е сработила цялата схема и как дори държавните регулатори, които би трябвало да защитават обществения интерес, са абдикирали.
Това е инвеститорско кръвопускане, което с помощта на държавата води до чудовищно съсредоточаване на икономическа и политическа власт. В началото на 2008 г. в САЩ съществуват пет големи инвестиционни банки – Беър Стърнс, Лемън Брадърс, Мерил Линч, Морган Стенли и Голдман Сакс. Сега само последните две все още съществуват като независими компании, разположени удобно на върха на преструктурирания Уолстрийт. Докато останалият цивилизован свят се бори с последиците от миналогодишната катастрофа, като обуздава корупцията във финансовия сектор, САЩ кани хиените в управлението. Новият президент Барак Обама, избран с обещания да се справи с хаоса, напълни администрацията си с победилите Лемън и Беър и така даде благословията си за новия етап на разбойничество.
За останалия свят наглото заграбване, наред с подозрителната липса на реакция от държавата означава, че капиталовите пазари в САЩ очевидно са престъпни. За тези, които живеят в Страната на неограничените възможности, ситуацията е още по-зле – икономиката не е била толкова жестоко съсипвана от времето на Голямата депресия – богатите вече няма какво повече да крадат.
Ако се вгледаме внимателно ще видим, че американската икономика от последните десетина години, водена от различните видове деривати, е всъщност една огромна машинация. В основата си всички нови финансови инструменти, които предизвикват световния срив – суаповете за защита от кредитен риск и структурираните облигационни емисии, са въведени, когато икономиката не може повече да помпа капитали, за да създава финансови потоци от нищото. Реалните печалби са заменени със сложни формули, които са подкрепени от обещания и дължимости, вместо от реални пари. Суаповете за защита от кредитен риск дават възможност на банките да раздават повече кредити, без да имат парите да покрият евентуални непогасявания. Друг вид структурирани облигационни емисии позволяват на Уолстрийт да издава облигации, обвързани не с реални месечни плащания по ипотеки, а само със смели обещания на недобросъвестни кредитори. Това чудо дори си има и име – синтетични структурирани облигационни емисии, което всъщност е дериват на деривата. Цялата икономика е измислица, но всички банкери си вярват до края.
През последните десетина години никой няма по-голямо влияние върху тази измислена икономика – особено в пазара на недвижими имоти – от Беър Стърнс. През 2004 г. банката е една от петте инвестиционни институции, които настояват SEC да намали ограниченията за кредитиране, които повеляват, че за всеки 12 отпуснати долара банката трябва да притежава един. В резултат на либерализирането съотношението на дълговете спрямо капиталите на Беър хвръква до зашеметяващите 33 към 1. Тя използва тези дългове, за да издаде тонове ценни книжа, обвързани с процъфтяващия бизнес на ипотеките и довежда до безпрецедентния връх на нейните акции от 172 долара в началото на 2007 г.
Но през лятото на същата година Беър започва да затъва. Два от хедж фондовете, силно обвързани с ипотечни сделки, се сриват, което предизвиква кредитната агенция Стандарт енд Пуърс да понижи рейтинга – от стабилен на негативен. Банката преживява зимата, като изритва главния си изпълнителен директор, колебливия Джими Кейн. Към март 2008 г. изцяло зависи от мрежа от кредитори, които наливат милиарди долари в заеми само и само компанията да не затвори врати. Така Беър се превръща в идеалната жертва за пазарните спекуланти.
На 11 март, когато нашият Нострадамус залага 1,7 милиона, че Стърнс ще се обезцени, се провежда среща, която остава напълно незабелязана на Уолстрийт. В същия ден президентът на Федералния резерв Бен Бернанке и тогавашният президент на клона на Федералния резерв в Ню Йорк Тимоти Гайтнър събират всички важни клечки от Уолстрийт с изключение на Беър Стърнс. На срещата са представени Джейми Димън от Джей Пи Морган Чейс, Лойд Бланкфайн от Голдман Сакс, Джеймс Горман от Морган Стенли, Ричард Фулд от Лемън Брадърс и Джон Тайн, оглавяващ все още държащата се Мерил Линч, близкият до Клинтън Робърт Рубин, Стивън Шварцман от Блекстоун Груп, Кенет Грифин от Ситадел Инвестмънт Груп и още неколцина директори на хедж фондове.
Събирането не е обявено публично. Информацията за него случайно е открита от репортер на Блумбърг, получил достъп до работния график на Бернанке. Rolling Stone направи опит да се свърже с някои от присъстващите, но всички отказаха да коментират дискутираните теми по време на срещата.
Но какво точно се е обсъждало? Няма преки доказателства, че Бернанке и Гайтнър са свикали тази среща, за да коментират проблемите на Беър, или как да я оглозгат до кокал. Възможно е някой от присъстващите да е направил неразумен коментар за банката по време на друга среща, като по този начин неумишлено е засилил натиска върху нея. Не може обаче да се вярва на думите на Бернанке и Гайтнър пред Конгреса на САЩ. Месец след пропадането на Беър двамата свидетелстват, че са разбрали за проблема с ликвидността на банката чак на 13 март, въпреки упоритите слухове, циркулиращи от понеделник, и срещата им с всички ключови играчи на Уолстрийт. Това е почти същото, като да кажеш, че си прекарал следобеда на 11 септември 2001 г. в Овалния кабинет, но си разбрал за падането на Кулите близнаци чак на 14-и.
Заради поверителността, която Федералният резерв изисква, няма как да се разбере какво точно се е случило на тази среща. Но е известно, че веднага след нея Беър става център на внимание и всеки голям играч на Уолстрийт започва да вади животоспасяващите системи от ръката на пациента. Банки, брокери и хедж фондове, които имат активи в Беър, масово започват да ги теглят (което затруднява банката да покрива текущите си плащания) и да купуват суаповете за защита от кредитен риск (като обявяват на всеослушание, че очакват да се сгромоляса). В същото време тя е залята от лавина от искания от разтревожени инвеститори. Те се опитват да продадат заемите, които Беър им дължи, на други финансови институции, които да поемат събираемостта на кредитите. До средата на 11 март двата големи конкурента на Беър, Креди Суис и Голдман Сакс, са затрупани от подобни искания. Стига се дотам, че те дори временно спират да ги приемат, което е ясен знак за пазарите, че двете банки сериозно се съмняват в стабилността на Беър Стърнс.
Подобни техники са добре познати и са използвани от години от малките спекулативни компании срещу по-малки фирми. Но най-изобличаващата прилика между предишни манипулации и кампанията срещу Беър е използването на измамна схема, наречена непокрити къси продажби. Веднага след края на събранието във Федералния резерв на 11 март Беър става мишена на тези незаконни машинации, а компаниите, стоящи зад тях, според слуховете, са били представени на срещата. След като SEC не успява да идентифицира кой стои зад кампанията, служителите на Уолстрийт се осланят само на слухове.
Историята на непокритите къси продажби води началото си от 1973 г., когато Уолстрийт преминава към напълно електронна система за търгуване на акции. Преди това ако човек реши да продаде акции от Суперяката Компания X, той и купувачът трябва устно да се споразумеят чрез брокер. Купувачът придобива официално акциите, но чак след това брокерът му предава реалните хартийки. За тази цел е използвана абсурдна система на куриери, кръстосващи града, която в крайна сметка е застрашавала нормалната работа на пазарите.
За да се справи с този проблем, Уолстрийт създава огромно финансово хранилище – Depository Trust Company (DTC). Този частен консорциум е притежаван от брокери и банки и основната му цел е да централизира и поддържа архива на пазарните транзакции. В случаите, когато даден брокер продава акции на друг, тръстът осъществява продажбата, като само вписва промяната.
Електронната система стимулира бурното развитие на нови финансови инструменти. Непокритите къси продажби, практика, която рядко е била използвана преди, стават много популярни. Този инструмент е напълно легална транзакция, която дава възможност на инвеститорите да залагат срещу акции. Да речем, че даден мениджър на хедж фонд иска да заложи срещу акциите на друга компания, например въображаемата Ранена Газела Интернешънъл. Тогава той отива на фондовата борса и търси брокерска къща като Голдман Сакс, която има тези акции и е готова да ги даде назаем. Така в една чудесна сутрин той взема назаем хиляда акции на Ранена Газела Интернешънъл от Голдман Сакс, които този ден се търгуват по 10 долара.
Съвсем спокойно мениджърът продава акциите на борсата, за което получава 10 000 долара, и единственото, което му остава, е да чака. Седмица по-късно охранителни камери хващат главния изпълнителен директор на Ранена Газела Интернешънъл да прави секс с проститутка в една от тоалетните на Бъргър Кинг. Заради скандала цената на акциите се срива до 3,50 долара. Нашият човек излиза на пазара и изкупува същите хиляда акции, но сега стойността им е само 3500 долара. След това ги връща на Голдман, с което работата му с Ранена Газела Интернешънъл приключва. Залагането “накъсо” срещу компанията генерира чиста печалба от 6500 долара.
Трябва да се подчертае, че непокритите къси продажби са не само напълно законни в САЩ, но дори имат положителен социален ефект. С помощта на тези опции брокерите имат стимул да се ровят в работите на неефективни или корумпирани компании и да залагат срещу тях. Непокритите къси продажби играят ролята на полицаи – с тяхна помощ са разкрити машинации от ранга на Енрон и Уърлдком. Новата електронна система, представена от DTC, обаче създава много изкушения за хората, които искат да изиграят пазара. При хартиения вариант късите продавачи е трябвало физически да притежават акциите, преди да могат да ги заложат накъсо. Но при новата система трябва само да направят усилието да “намерят” акциите, които искат да заемат, като обикновено се ограничават до един разговор с брокер.
Нищо не пречи на брокер, който например има един милион акции на IBM, да ги обещае на още пет различни хедж фондове. Системата е направена така, че хедж фондовете могат да продадат тези несъществуващи акции и да доставят на купувача свидетелство за дължимост вместо реални акции. Когато акцията е продадена, но не е доставена, тя става “неизпълнена”, но няма регулация, която може да предотврати подобна транзакция.
Схемата е толкова печеливша, че хедж фондове, банки и брокери са готови да изплащат дивиденти за акции, които са “неизпълнени”, т.е. не съществуват. “Те правят разплащанията, без да протестират, значи печелят от друго място” – твърди икономистът Сюзан Тримбат, която е работила за DTC.
Тримбат е една от първите, която открива грешката в системата. През 1993 г. с нея се свързват група трансферни агенти. Те са хората, които във връзка с избора на членове на бордове следят кой колко акции притежава в дадена корпорация. “Трансферните агенти са забелязали, че по време на избиране на нови членове всъщност има повече гласове, отколкото акции” – разказва Тримбат. С други думи, трансферните агенти, работещи за корпорация с примерно един милион акции, получават 1,3 милиона гласа – нещо, което би трябвало да е невъзможно.
През 2005 г. търговската група Секюритис трансфер груп изследва 341 проведени избора в различни компании и открива случаи на изборни машинации във всеки един. Икономисти от Уолстрийт коментират, че системата позволява прекалено лесното фалшифициране на корпоративни избори. Почти всеки може да използва така наречената “система на празното гласуване” със заети огромен брой акции преди предстоящо корпоративно сливане или избор на членове на борд и да ги върне след това.
Късите продажби работят по следния начин: представи си, че си на почивка на далечен остров. Вместо да обменяш парите си в островни рубли, държавата ти предоставя малка печатница и ти предлага сделка – печатай колко си искаш пари, а когато си тръгваш, ще си уредите сметките. Така започваш да печаташ огромни количества рубли и да купуваш всевъзможни стоки и услуги. Скоро парите, които си избълвал, наводняват пазара и сриват стойността на рублите. С течение на времето това печатане ще унищожи напълно местната валута – ако например хлябът е струвал един долар, когато си пристигнал, той сега ще е по-малко от цент. Докато цените са на дъното, ти продължаваш да печаташ пари и изкупуваш всичко, което може да се купи – недвижимо имущество, коли, картини, техника. Един ден натоварваш всичко на кораб и решаваш да си уредиш сметките с местната власт. Тогава обаче се оказва, че рублите, които са напечатани, сега са просто хартийки без никаква стойност, така че с няколкостотин долара си изплащаш дълга. Вкъщи разпродаваш натрупаното имущество и правиш удара на живота си.
Това е добър пример за начина, по който може да се придобият активите на която и да било публично търгувана фирма. С непокритите къси продажби продавачите заливат пазара, като продават акции, които всъщност не притежават и така драстично намаляват цената на компанията – колкото повече акции се предлагат, толкова по-малко търсене има, следователно по-ниска цена.
През 2005 г. оплакванията от непокрити къси продажби дотолкова се зачестяват, че SEC е принудена да обуздае далаверата. Приетото ново правило “Reg SHO” теоретично трябва да попречи на търговците да продават и да не доставят акции. Трейдърите са задължени да прекратят търговията с акции на дадена компания, ако продадените и недоставени акции са повече от 10 000 за 13 дни. С други думи, ако фалшификатор е спипан да продава недоставени акции от дадена фирма за две поредни седмици, на него му се забранява фалшифицирането.
Беър Стърнс не е типичната компания, която би имала проблеми с непокритите продажби. До 11 март 2008 г. не е имало период, в който сериозно количество нейни акции да са продадени и да не са доставени. След 12 март, денят на срещата във Федералния резерв и на мистериозната покупка на опции срещу банката, броят на недоставените акции стига до небето.
Цифрите говорят сами за себе си: на 11-и има 201 768 недоставени акции, на следващият ден те скачат до 1,2 милиона, на 14-и броят им надминава два милиона, а на следващия работен ден хвръкват до 13,7 милиона. За по-малко от седмица фалшивите акции на Беър скачат над седемдесет пъти. Невероятно високият брой на недоставените акции само за тази една седмица е най-крещящият случай на пазарна манипулация в цялата история на Уолстрийт.
“Не се съмнявам нито за миг, че непокритите къси продажби спомогнаха за унищожаването на Беър” – казва сенатор Тед Кауфман, демократ от Делауеър, който въвежда закон, за да обуздае подобни финансови измами. На въпроса доколко Беър е очевиден пример за къси продажби по скала от 1 до 10, бившият съветник в SEC Брент Бейкър не се колебае: “Това е чиста десетка.”
Докато трейдъри на къси продажби фалшифицират акциите ?, Беър получава и друг удар под кръста – зловредни слухове. Репортерът на CNBC Дейвид Фейбър се позовава на вътрешна информация и съобщава на 12 март, че Голдман Сакс се въздържа от търговия с Беър, защото се притеснява за ликвидността ?. Въпреки че журналистът отбелязва, че мярката е само временна, новината се разпространява и вредата е нанесена. От банката обвиняват репортажа за голяма част от последвалата паника.
Висш служител на Беър споделя: “Харесвам Фейбър, свестен човек е. Но се чудя дали някога си е задавал въпроса: “Защо ми казват това?” Има ясна причина подобно нещо да изтече в медиите – някой е искал да се сринем, при това бързо.”
В началото изглежда, че развихрилата се спекулативна атака работи. Цената на акциите на Беър пада със 7% до 57 долара на 13-и. В ранната сутрин на 14-и обаче главният изпълнителен директор на банката Алан Шварц стига до споразумение с Федералния резерв и Джей Пи Морган Чейс за отпускане на спешен заем, с който да се гарантира, че банката няма да затвори. След като новината е отразена от медиите, акциите на Беър се покачват с девет процента и стигат 62 долара.
Неочакваното развитие дава повод за възгласи “Оцеляхме!” в сградата на Беър. Много хора вярват, че цената ще продължи да се качва, като притиска късите спекуланти, защото залозите срещу банката няма да се осъществят. С други думи, ако цената на акциите продължаваше да се качва, залозите срещу Беър щяха да пръснат главите на нападателите.Радостта трае кратко – акциите ? завършват деня на цена от 30 долара, но не всичко изглежда е загубено. Тогава се случва нещо много странно. Извънредната кредитна линия, уговорена от Беър, е трябвало да продължи 28 дни. Същия петък, въпреки радостта, Гайтнър и тогавашният секретар на Държавната хазна Ханк Полсън, бивш директор на Голдман Сакс (една от фирмите, за които се подозира, че е замесена в измамата) изведнъж променят решението си. След като фондовата борса затваря в петък, Полсън съобщава на Шварц, че кредитната линия трябва да се ускори, защото не може да будува още една вечер в тревоги по Беър. Шварц трябва да намери купувач за банката си или може да си го начука.
Беър няма друг избор и отваря счетоводните си книги за Джей Пи Морган, единственият потенциален купувач. След като вижда всичките лайна, включително огромен брой токсични инвестиции на вторичния ипотечен пазар, Джей Пи започва да шикалкави. Няма да купят Беър, ако цената не падне и не получат чували държавни пари, за да могат да се справят с по-миризливите части на банката.
И така Федералният резерв, в чийто борд на директорите е и шефът на Джей Пи Морган Джейми Даймън, моментално се съгласява да удовлетвори купувачите и хвърля 29 милиарда долара държавни средства, за да изкупи гадните парчета от Беър Стърнс. Междувременно Полсън се справя с пазарлъка, като опира правителствения пистолет в главата на Шварц, за да продаде на по-ниска цена. Много по-ниска цена.
В събота вечерта, 15 март, Шварц и Даймън дискутират евентуалното изкупуване на цени между 8 и 12 долара за акция. В неделя следобед Гайтнър обявява, че цената всъщност е паднала още – “акционерите ще получат между 3 и 5 долара на акция”. Същия ден Полсън, бесен дори и на тази “висока” цена, казва на Даймън в телефонен разговор: “Не виждам защо акционерите трябва да получат нещо въобще. По-скоро виждам нещо символично като долар или два за акция.”
Така, само с едно кимване на голямата лъщяща глава на Полсън, Беър Стърнс се изпарява. Не трябва да се забравя, че по това време акциите ? все още се котират на ниво от 30 долара. Като сваля цената с 28 долара, Полсън обезпечава грандиозната печалба на манипулаторите, които незаконно са фалшифицирали акциите на банката.
Въпреки че не е ясно кой точно стои зад атаката, тъй като късите продавачи не са длъжни да го оповестяват, кампанията със сигурност не е дело на група дребни кокошкари. Напротив, масовата продажба на акции и тяхното последващо недоставяне се превръща в ужасно печеливш сектор за най-големите играчи на Уолстрийт, по-добре познат като първичен брокераж.
Да вземем за пример Беър Стърнс. На 11-и март акциите се продават на 62 долара и някой купува пут опции [даващи право, но не и задължение, на притежателя си да продаде актив на предварително фиксирана цена и дата] от маркет мейкър да продаде 1,7 милиона долара в акции на същата банка след девет дни за 30 долара на акция. За да балансират своето портфолио след подобна масирана търговия, маркет мейкърите могат и да разпродадат акции, които не винаги могат да намерят.
Ето я и уловката: маркет мейкърите често продават тези фантомни акции на същия човек, който е купил пут опциите. В крайна сметка този, който купува, с радост би грабнал фалшиви акции, защото впоследствие може да ги продаде и така да свали цената на компанията. Понякога акции, закупени от маркет мейкъри, използващи тази вратичка, се наричат “куршуми”, защото колкото повече подобни дължимости има, толкова по-ниско пада цената на компанията – все едно разстрелваш фирмата от упор – точно както печатането на още и още банкноти обезценява валутата на далечния остров.
Изглежда, че точно това се е случило и с Беър Стърнс. Някой е купил невъобразимо количество пут опции на банката, а след това някой е продал също толкова много акции, без обаче да ги достави.
Финансовите беди можеха да свършат тук, като оставят след себе си едно неразкрито убийство и по-богати заподозрени. След три месеца обаче убиецът напада отново. От 27 юни 2008 г. лавина от недоставени акции на Лемън Брадърс залива пазара – в началото са 705 103, след три дни достигат 814 870, а на 1 юли са вече 1 556 301.
Тогава започват слуховете. На 30 юни излиза статия, че Барклис изкупуват Лемън на три четвърти от цената за акция. Лъжата бързо е разобличена, но атаката продължава със стотици хиляди недоставени акции, което сваля цената на Лемън с повече от 40%. Основните играчи на Уолстрийт, които години наред са прикривали тези практики, изведнъж се изправят един срещу друг.
От капиталистическа гледна точка подобни атаки са напълно оправдани, защото тези пазарни мастодонти са лесна плячка – лошо управлявани и затънали в дългове. От друга страна обаче, пълномащабна война между играчи от този ранг представлява опасност за всички. И така, на 15 юли се обявява примирие – Кокс разпорежда: късите продавачи трябва да заемат акциите, преди да ги продадат. Но уловката е, че забраната обхваща търговията с акции на 19-те най-големи компании на Уолстрийт, включително Голдман Сакс и Морган Стенли, и трае само месец.
Това е едно от най-странните правила – то забранява на банките да фалшифицират акции, но само за определен период от време и за ограничена група фирми. Очаквано акциите на Лемън и други подобни мародери се вдигат.
Но щастието се оказва много кратко – на 12 август забраната изтича и броят недоставени акции на Лемън започва да се покачва. На 1 септември акциите хвръкват до един милион, на 10-и вече са 5 877 649, на следващия ден са невероятните 22 625 385, а на 12-и достигат умопомрачителните 32 877 794 недоставени акции. След три дни цената на Лемън пада до 21 цента за акция и компанията фалира.
Очевидно е, че непокритите къси продажби са използвани за съсипването на Лемън, която, както Беър Стърнс, е била фрашкана с токсични активи и се е нуждаела от леко побутване, за да потъне. Главният изпълнителен директор на Лемън, Ричард Фулд, който със сигурност е един от най-големите задници на XXI век, свидетелства пред Конгреса, че “непокритите къси продажби и слуховете успяха да унищожат Беър. Вярвам, че подобни безпочвени слухове навредиха сериозно на Лемън Брадърс.”
Начините, използвани за съсипването на тези две компании, говорят за мащабна пазарна манипулация, която би трябвало да предизвика сериозно разследване. “Не става дума за липса на доказателства – твърди бившият високопоставен директор Ъруин Полак. – Следите се виждат от самолет. Да се отворят имейлите, да се открие кой е разпространявал неверни слухове, да се проследи кой е продавал накъсо и така ще се разбере кой е манипулирал пазара.”
Въобще няма да е трудно SEC да разбере кой стои зад атаките на Беър Стърнс и Лемън – трябва само да прегледа статистиката за проведените транзакции, която се съхранява от борсите. Повече от 20 месеца след мащабната манипулация федералното правителство не си е мръднало пръста, за да разреши двете най-големи убийства в историята на Уолстрийт. SEC отказва да оповести дали въобще работи по този въпрос. Единственият коментар от тяхна страна е, че “разследвания, касаещи финансовата криза, са приоритет.”
На 18 септември 2008 г.
Комисията в крайна сметка затваря вратичката за маркет мейкърите, като им забранява да продават тези фалшиви акции. В същият ден обаче приема и друго правило, според което хедж фондовете не могат да лъжат първичните брокери за произхода на акциите, с които търгуват. На практика това правило прехвърля вината за продажба на непокрити къси акции от най-големите играчи на техните клиенти.
Тогава се случва нещо невероятно. Морган Стенли започва да лобира пред SEC за цялостна възбрана върху късите продажби. Подобна идея не е минавала през ума дори и на най-пламенните борци срещу непокритите продажби. Патрик Бърн от Овърсток разказва изумен: “Години убеждавах SEC да спрат неистовото фалшифициране на акции на моята компания. Но когато Морган Стенли поискат забрана на законните къси продажби, го получават на другия ден.”
И наистина, на 19 септември Кокс налага временна забрана на търговията със законни непокрити акции. Цената на книжата на Голдман и Стенли бързо наваксва изгубеното. Компаниите са подпомогнати допълнително, след като са трансформирани в банково-холдингови дружества, което им позволява да получат огромна финансова помощ от държавата. Според закона подобна промяна изисква поне пет дни, но Гайтнър и Федералният резерв го уреждат само за една вечер.
Всъщност кой уби Беър Стърнс и Лемън Брадърс? Без пълно разследване от SEC разполагаме само с мотивите и оръжието на престъплението. Всеки във Вашингтон и на Уолстрийт много добре разбира какво означава Лемън Брадърс, дългогодишният върл противник на Голдман Сакс, да не получи държавна помощ. В крайна сметка този избор е направен от Ханк Полсън, секретар на Държавната хазна на САЩ, бивш главен изпълнителен директор на Голдман. “Когато Полсън, бивш човек на Голдман, избра да жертва Лемън, тогава се разбра, че цялата тая шибана работа смърди” – заявява сътрудник на Демократическата партия.
В деня, когато Лемън се срина, Полсън е притиснал Банк ъф Америка да изкупи Мерил Линч, което оставя Голдман Сакс и Морган Стенли сами да си играят на детската площадка, наречена американска икономика. Преди да бъдат разкъсани на парчета, Мерил, Лемън и Беър са специално охранени за първичните брокери. Всички тези положени усилия няма как да отидат на вятъра. Познай кои фирми отчетоха най-големи печалби тази година – според водещ финансов източник това са Голдман, Джей Пи Морган и Морган Стенли.
Може никога да не разберем кой е убил Беър Стърнс и Лемън Брадърс, но не е много трудно да видим кой е оцелял.
Непокритите къси продажби наистина са причината за падението на Беър и Лемън, но е нелепо да се смята, че те са предизвикали финансовата криза. Най-сериозните проблеми на американската икономика са резултат от много по-голямо финансово беззаконие – корумпирани рейтингови агенции, подвеждащи финансови деривати, поголовната имотна мания и общия спад на индустрията. Всичко това кара Уолстрийт да си помпа изкуствен растеж.
Фантомните акции, резултат от непокритите къси продажби, са симптом на проблем, който се разпростира отвъд фондовите пазари. “Причината за манията около акциите е, че те са много секси. Това всъщност се случва и на всички останали пазари” – споделя бивш инвеститор.
Например на суровинните пазари зад повечето от предлаганите стоки – петрол, зърно и соя – няма реален продукт, който може да се достави. Адам Уайт, директор в изследователски център, описва ситуацията: “Всички суровинни фючърси са всъщност непокрити къси продажби. Самото закупуване на стоки, които не съществуват, не винаги е вредно, но то може да насърчи спекулативни балони като петролния от лятото на миналата година. “Светът консумира 85 млн. барела нефт дневно, но е нормално да се продават по 1 млрд. на световните пазари на ден. За всеки реално съществуващ барел нефт се търгуват 12” – допълва Уайт.
Същото се отнася и за ипотеките. Когато кредиторите не успеят да намерят достатъчно будали, на които да отпуснат кредите, те препродават същата тази ипотека на няколко различни купувачи. Все повече и повече подобни случаи излизат наяве и както адвокатът Ейприл Чарни описва ситуацията, “в сравнение с тази схема Бърни Мадоф е дребен джебчия”. Схемата е много подобна на фондовите пазари, където късите продавачи доставят кредит вместо реални акции. Трейдъри на книжа, обвързани с ипотеки, понякога приключват доставката с декларация за изгубена ипотека, вместо с реалната ипотека. Доклад, представен от Американския институт по фалитите тази година, сочи, че близо една трета от всички книжа, обвързани с ипотеки, може би са изгубени или просто не са доставени.
А какво се случва с облигациите? “Непокритите къси продажби са нищо в сравнение с пазара на облигациите” – разказва бившата служителка в DTC Тромбат. Машинациите с продажби на облигации без тяхната реална доставка са толкова разпространени, че са засегнали облигациите, издавани от Държавната хазна на САЩ. Точно така, Уолстрийт е достатъчно нагъл, за да фалшифицира държавния дълг на САЩ под носа на институциите по време на една от най-големите икономически кризи в историята. Обемът на недоставените облигации се е удвоил в сравнение с 2007 г. Само за една седмица през юли миналата година над 250 милиарда долара американски облигации са продадени, но не и доставени.
Обезпокоително е, че същността на американската икономика е фалшива, като имаме предвид, че икономическата власт е съсредоточена в ръцете на 300 бели мъже на Уолстрийт. Още по-тревожно е, че тази малка група съумява през последните години да докаже, че успешно може да контролира и държавата, за да продължи да придобива властови ресурс. Все по-малко вероятно е пазарите да бъдат обект на сериозен контрол, защото самата държава е контролирана от бизнеса.
Дори Барак Обама, който бе избран с безпрецедентното очакване, че ще промени системата, нае Майкъл Фроман, бивш директор в Сити Груп, който взе бонус от 2,2 млн. долара, след като напусна компанията. Същата, която малко по-късно получава солидна държавна подкрепа. Новият президент на САЩ щедро обещаваше да ограничи ролята на лобистите. Но все пак назначи Марк Питърсън, бивш лобист за Голдман Сакс, като шеф на политическия кабинет в Държавната хазна. Той нае и друг кадър на Голдман – Гари Генслър, който ще контролира фондовите борси. Белият дом предаде контрола над Държавната хазна и Федералния резерв на Гайтнър и Бернанке, хора, които цял живот са носили куфарите на банкерите от Уолстрийт. Навръх годишнината от фалита на Лемън Барак Обама представи “сериозната финансова реформа”, но се оказа, че планът му е напълно беззъб, което веднага вдигна акциите на големите банки.
Най-големите играчи на Уолстрийт не само пишат сами правилата на играта и безочливо крадат милиарди под носа на държавата, но никой не прави нищо по въпроса. Основополагащи понятия като целостта на една акция, ипотечна полица или дори държавни ценни книжа не са защитени от държавата. Тези толкова нагли и очебийни престъпления, които от години са се превърнали в част от системата, не могат да бъдат спрени, въпреки че се извършват от днешните Рокфелер и Карнеги. Това, което преди 10 години бе второкласна шашма, днес се е превърнало в основния метод за печалбана Уолстрийт. Обирджиите поеха икономиката на САЩ и никой не се опитва да ги спре.
Цъ, малко е накриво? Да, така е по-добре. 
.jpg)
