понеделник, 18 октомври 2010 г.

Отпускарче

 Толкова години съм карал без отпуски и почивни дни, без национални празници, разпилявайки се в безсмислени дежурства и "влизане в положение" на колеги, че сега, през тази година, когато си дойде ред да почвам да си взимам кесаревото, се видях в чудо какво да ги правя?
 Планирах си аз един график, уж да не е всичко наведнъж, че после преходът към работа е крайно болезнен, но някак си пак успя да ми се сбере на две-три седмици работа по една седмица почивка поне.
 И... хем от една страна си е добре да почиваш, хем от друга страна ти е някак си дискомфортно, поради факта, че с годините си се отучил да бъдеш бял човек и да си почиваш като такъв.
 Имах едни грандиозни намерения да понаписвам по нещо по време на почивките, но такъв мързел невероятен си ме трясва, че сам вече не си вярвам да го направя.
 От цялата тази нелепа история, в позицията на най-печеливш се оказа котака, по три пъти на ден си ме муфти за храна, а за мен си остава удоволствието да гледам как се оформя в куршумообразна форма, с една малка глава отпреде и един шкембак на втори план. Придобил е идеалната аеродинамика, вече като търчи из къщи, даже и въздухът не потреперва. Търчи си, лежи си, потупва доволно с опашка, даже си й ме погризва нежно с кеф, направо да си му завиди човек!
 Ех, ако можеше следващият си живот да съм котарак като него, какъв живот щеше да е, ех!
Нямаше да си правя живота по-интересен от необходимото ( свойство присъщо единствено на човека) , а просто щях да му се наслаждавам такъв - какъвто е! Без скрупули и угризения, без наличието на фалшив морал и съвест, просто чист от каквито и да е било пречки пред истинското възприемане на живота.
 Рядко, много рядко ми се случва да съм в света без да го пречупвам през призмата на ума си.
В смисъл, без да давам оценка на възприетото от него през призмата на логиката, светогледа и усещанията ми за добро и зло, правилно или неправилно, или приятно. Всички тези субективни преценки определено ни карат да се стремим непрекъснато да променяме средата си в оная посока, която си мислим за по-добра.
 А обикновено, се оказва, че това което ти си мислиш за по-добро, не винаги е такова за тебе.
 И.. не знам, дали с помъдряването или просто с идването на определен момент в живота ти, разбираш, че не е важното какво сам си пожелаваш, а какво наистина е по-доброто за тебе!
 Като понякога, то включва и преминаването през случки и ситуации които те нараняват, ошамарват внезапно дори, но... след време разбираш примирено, че е по-добре да преживееш малкото зло, отколкото неподготвен чрез него да се възправиш пред голямото.
 Да, това което не ни убива ни прави по-силни, но... чак пък толкова силни ли трябва да бъдем, се пита понякога човек? За какво ли чак толкова се подготвяме, когато в крайна сметка се оказва, че всички трудности в живота си ги създаваме самите ние, с неправилния си начин на възприемането му.
 Не помня някой, някога да ми е обещавал, че животът ми ще е лесен, тогава, защо да се оплаквам от него?
 Мога да се оплаквам от собствената си глупост прибавяща нови в редиците от грешки, но да се оплаквам от друго... едва ли има смисъл и полза някаква?
 Да, има много неща, които си ме дразнят, но за да ме дразнят, то значи има нещо в мен, което не иска да ги приеме за даденост и да ги промени.
 И.. май точно с това ще се занимавам през идващите ми почивни дни - ще си лежа с поглед вперен в тавана и ще се уча на това да не правя нищо.
 Защото, единствено тогава човек не греши, а и има възможност да преосмисли случилото се до момента с него.
 Демек... отпускарче.

2 коментара:

  1. Всичко съм приела, просто го изказвам на глас.Не ми е лесно.От последните месеци живота ми е този-различния.ДРугия до мен е наясно и е по-преди мен.Свикнал или поне по-мъдро приел .Аз типърва се приспособявам.Опитвам да се владея.Моля за разбиране.И не съм отпускарче.Искам да се галя и да гушкам.Нали съм котенце.Само малко пускам ноктенца

    ОтговорИзтриване
  2. Към женското мъркане си имам леки резерви, защото то си върви обикновено със сложни лихви към задна дата - демек, не знаеш как ще си го отнесеш и за какво, като ти замъркат нежно.
    Обикновено мъркането на нежният пол е въведение в това, да те накарат да направиш нещо, което при други обстоятелства не би сторил.
    Както и при котките де - колкото и една котка да ти мърка в ръцете, винаги следи за това, кога си показва ноктенцата.
    Ненаучилите този житейски урок носят достатъчно белези по себе си, за да бъдат разпознати из между останалите.
    :)))

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар