четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Рожденник в къщата

Днес Котьо има рожден ден.
 Който естествено щях да пропусна, ако преди време не му бях направил профил във Фейсбук, от който да се подсетя днеска.
 Нямам си и на идея, какъв подарък да му направя, най-малкото поради причината, че той има голяма заслуга за това, да не съм се побъркал или споминал до сега, от стреса с който се прибирам в къщи.
 Просто, погледне ли те с онзи негов закачлив поглед преливащ от котешки непукизъм, няма как да не захвърлиш зад гърба си цялото злободневие. Усеща си те, по котешки някак си, идва и почва да си ти говори. На език, на който двамата с него отдавна си се разбираме безпогрешно. Успяхме да се научим взаимно да зачитаме свободата на другия, без да се нараняваме взаимно в отстояването на собствената си. При това лесно, аз не мога да му се сърдя, както и той на мен.
 Понякога, като го гледам от страни ми се иска да съм котка. Но, не каква да е котка, а точно тази. Гледаща неособенно сериозно на живота, умееща да извлече максималната полза от всеки един момент, без да се кахъри особено какво си мислят останалите за поведението му.
 Една висша форма на котешки егоизъм, примесена с безкористно себееотдаване.
Обича те, не за да получи нещо от теб, не за да те постави в някаква зависимост с обичта си, а просто защото и той има толкова нужда от нея, колкото и ти, който я получаваш.
 И няма как, когато човек съжителства дълго време с такъв великолепен представител на котешкият род, покрай него да не преосмисли и своето си отношение към света.
 Разбирайки, че всичко земно отминава, а в безкрайността остават само споделените ни чувства и радостта, която са ни донесли със себе си.

 Честит Рожден ден Мишка!
Остани си просто такъв.
И доколкото те познавам, това няма да е никакъв проблем за теб.

5 коментара:

  1. Да е здрав, обичлив и непукист още дълго, дълго.
    Като на рожденик що не му дадеш малко мишката на компютъра. Знаеш ли какво може да нацъка :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Добре че ме подсети да му кача втората снимка, показваща го в любимата му съавторска поза - ревнува ме от лаптопа и все гледа да се докопа до него преди мен, за да му обръщам внимание.
    И... ако много се отнеса във виртуала, предвидливо ме връща обратно, чрез една котешка разходка върху клавиатурата - от това се раждат неподозирани комбинации.
    Няма да се учудя, ако в скоро време започне да публикува свои авторски материали тук, в случай че не си затворя лаптопа някоя вечер.
    Кой знае, какво ще напише на свой ред за мен тогава? :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Целувки от мен за котьоооооооооо:)))))))Ама много целувки!:)))))

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасен текст... Такъв един топъл и искрен. Като него. Гушни го от мен, моля!
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Половин час ми мърка щастливо като се прибрах.
    Знае кога се прибирам от работа и след 18.30 е дежурен на входната врата в очакване да вляза.
    Отключвам, а той вече примяцва щастливо отвътре.
    Излиза през вратата и се протяга пред нея извивайки гръбнак с опашка сочеща нагоре.
    Поглежда ме с надежда, дали ще го пусна да си обиколи и другите етажи на входа. С походка на рентиер обхожда, подушва, преглежда и доволен, че всичко е както и вчера се връща.
    Измъцва си нещо, което в превод означава - Дай лапа! - и в момента в който потупам по ръба на леглото се мята, като прави салто с толуп във въздуха. Сграбчва ми ръката с четирите си лапи, погризва я леко изплезил се от кеф, като същевременно ме и поритва. Пуска я, идва и ме целува мъркайки от кеф.
    През това време, аз съм забравил напълно за всичко случило се през деня и съм се проснал до него.
    И така, 30 минути на пълно щастие всеки един ден.
    Докато ги има.

    :)

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар