понеделник, 18 октомври 2010 г.

Кур капан

Много хора не го знаят, не съм го и афиширал де, но повече от 15 години работата ми се изразява основно в борба с митниците. С две думи - да направя така, че когато един клиент иска да си получи пратката от митница, да не плати повече от дължимото, но и да обмити така, че да не го търсят след 4-5 години по скалъпено производство, за нарушение на митническите закони и разпоредби.
А това, по нашите географски ширини си е работа, която може да ти насити денят с повече адреналин, отколкото ако скачаш по пет пъти на ден с бънджи от Аспаруховият мост. Или ако навлезем повече в подробности – без осигуряващото въже вързано през кръста, при това с условието да останеш невредим, за да повториш пак!
Неблагодарна и крайно изнервяща работа, поставяща те постоянно между интереса на клиента и буквата на закона, тълкувана обикновено в негов ущърб.
А закона, четен по български винаги гласи едно и също – Сестра ти е курва до доказване на противното, независимо от твърдението ти, че нямаш сестра.
Всеки един вносител се третира като потенциален нарушител и хилядите казуси през които е преминала практиката ми (немалка до момента) са ме научили като ми кажат насреща „А”, да знам целият монолог до финала му наизуст.
Нерядко, както и днес си вдигам кръвното от определен тип безумия, които по народному се именуват „кур капан”. Демек, има някаква устна разпоредба в нарушения на писаните, които ти позволяват определени екстри, но всички устни уговорки си траят до поредното разместване в структурите на финансовото министерство и подчинените му агенции, след което се обръща палачинката с въпроса – Кой ти каза, че е така?
 Един прост казус за илюстрация.
Когато една пратка се обмитява изчисленията въз основа на които се определят дължимите мита и ддс се взимат въз основа на така наречената „митническа облагаема стойност”. Определянето й е много ясно регламентирано в чл.38 ал 5 от Закона за Митниците, който от свой ред е писан съгласно Митническият Кодекс на Общноста, респективно си кореспондира там с чл.32-ри.
Където, съвсем ясно и просто си е казано, че когато се определя митническата облагаема стойност към нетната стойност на стоките се включват и разходите за международен транспорт до границата на Общността. Което е чудесно направо, защото по един логичен начин си репликира със закона за ДДС, където пак много ясно е посочено, че международният транспорт не се облага с ДДС, за да не се получи двойно данъчно облагане – един път по закона за ДДС и още един път чрез включването му в облагаемата стойност, когато митница начислява ДДС и на него.
 До тук е ясно, нали?
Не се иска да си финансист учил в Оксфорд, адвокат познаващ международното право или експерт в Агенция Митници, а просто да можеш да мислиш логично и всичко ти се връзва!
Да, да – ама не!
Паралелно с всичко това си има и една разпоредба издадена от Вальо Танов ( мой личен любимец от ГЕРБ ) , който се е заел с нелеката задача да обясни на близо 3500 митничаря в страната как да прилагат един точно определен регламент за безмитен внос на стоки със собствена стойност до 150 евро.
 Тоя регламент си е приет, за да облекчи дребните доставки м/у фирмите без да изпадат в подробности, но.. това е друга тема.
Та, във въпросното тълкувателно писмо, пак   ясно си е казано, че регламента е приложим за пратки с нетна (собствена) стойност до 150 евро.
И точно тук е заложен кур капанът от родната ни Агенция Митници.
Според някакви устни уговорки е решено, това писмо да отменя цитираните по-горе начини за определяне на основите на изчисление, защото видиш ли… дай сега да не се тормозим излишно разграничавайки понятията собствена стойност и митническа облагаема стойност, а по-добре да ги слеем в едно, за да се не мъчим излишно.
И се почва една, мазна и кървава.
Мазна, защото едни фирми ще си декларират транспорта, когато не им е посочено изрично, че влиза във фактурата за доставка, а други не.
Едни ще си го обложат допълнително с ДДС, а други чули за устната уговорка – не.
И настава един хаос, никой вече не може да ти отговори, как така една устна уговорка за тълкувание на регламент, може да отмени нормативен акт на страната и по-важното на Общността, но… защо ли да му се тревожим сега?
Сиренцето е заложено, мишлетата се множат, а никой не казва за един особенно деликатен момент в недалечното ни бъдеще.
Ще го сменят Дянков и новият министър ще трябва да набере актив пред обществото. А какво по-лесно от това, да пуснеш една компютърна извадка със задна дата и да събереш едно ДДС, за което си „казал”, че е недължимо със задна дата, чрез решение за досъбиране, неподлежащо на обжалване в съда ( първо го плащаш, а сетне ако имаш адреса на арменският поп се и жалваш).
И това, което ме ядосва в случая, не е начинът, по който се преебава всяко едно намерение да си коректен към държавата в начина си на работа с нея.
Не.
Това, което винаги ме е дразнило е начина, по който се утвърждава неправилното и незаконното, като правилен начин на работа у нас.
Ще станем нявга европейци ли?
Не, няма.
Не и с подобни кур капани, които държавата чрез чиновниците си ни залага под път и над път.

2 коментара:

  1. Морала е едно, законът друго, а двете нямат нищо общо с логиката. И това не е само у нас. Не се терзай. Поне на мен ми мина отдавна...

    ОтговорИзтриване
  2. Цялата галимация е създадена с цел да се прикрият злоупотребите на куриерските фирми облагодетелствани от това.
    За да не бият на очи с нарушенията си, е по-лесно грешното да се наложи като правило на работа (негласно). Така, при една бъдеща проверка по един удобен начин ще се замажат нещата с репликата - Ама те всички така правят!

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар