събота, 23 октомври 2010 г.

Последният

Той беше последният на този свят.
Последният от времето преди Ултранет– епохата преди всеобщото споделяне. Тъмните времена, през които всеки един е носел дълбоко прикрити от другите в себе си своите мисли и чувства. Избягвайки да ги споделя, освен в мигове на силна болка или радост, когато не е бил способен повече да ги сдържа.
Днес, живеейки в Новата ера в духа на помирението, всички споделяха себе си до краен предел. Всеки един ден, в точно определен час, часът на Ултранет.
Час отмерващ  минутите на всеобща забрава, отърсващ се от миналото си и пристъпващ смело напред в бъдещето на новото време.
Час, през който всички твои грешки биваха опрощавани, а чуждите забравяни.
Единствено Ултранет помнеше всичко, само и единствено той имаше силата да понесе бремето на грешките, които човечеството допускаше с всеки един ден от раждането си до сега.
Едни споделяха тихо, дълбоко засрамени от себе си.
Други викаха силно, крещейки до краен предел, опитвайки се с гласът си, с ехото долитащо чрез него да върнат част от спомените си, за това какви са били преди и чрез тях усещането, че животът им не се изчерпва само с прехода между отнетото им минало и гарантираното бъдеще, но единствено тя - Машината имаше силата да съхрани спомена. На останалите им бе отнет в името на Опрощението.
Опрощение, което всички единодушно бяха приели, за да се сбогуват с болката познаваща  хиляди измерения. От това, цял живот да помниш как като дете си изоставил бездомно коте да умре пред прага на студа, до спомена за сълзите предизвикани в очите на любимата или укорът на дете хванало те неловко в лъжа.
Разбра за способността си случайно преминавайки покрай един от  терминалите на Ултранет. Странен знак премигващ на определени интервали през екрана му напомни за нещо, за нещо отдавна забравено, почти изтрито от ума му през часовете на споделянето.
 Символ наподобяващ островърха кула пресечена с линия по средата.
„А”
-А-а-а ,- с проскърцване изрече устата му и в тоя миг в умът му нахлуха спомени, които не трябваше да са там. Спомени за словото, за писмената реч от времето преди прогреса променил завинаги света.
 Символите, неясни до този момент започнаха да се превръщат в букви, буквите в думи, а думите в изречения връщащи спомена запазен в машината. Неговите спомени, неговите мисли, емоции и чувства, него самият.
Спомни си, кой е той, защо живее и без какво не може. Булото на забравата се свлече под пороя на спомените, разкриващи му всичко отнето и забравено.
Обърна се рязко облян в сълзи от радост, но и  от болка, пристъпи плахо, крачка, две и...  се затича. Към нея, която бе някъде там, сама сред всичките слепи за спомените си.
С надеждата да му прости, че е забравил какво е да си човек.
Последният, който можеше да чете.
Прочел за това в себе си.



10 коментара:

  1. Изключително мо създание.Недей да терзаеш нежната си душа с миналото и с болката от него.Погледни ме.Ние сме тук и сега.Зтвори си очите.Искам с най-ефирните целувки да погаля твоите клепачи.Искам с полъха на мислите да целуна твоите .Искам да усетиш топлинта на дланите ми и да се загубиш в най-любящата прегръдка която мога да дам на теб-скъпо момче.

    ОтговорИзтриване
  2. Потръпнах...Представяш ли си да се случи наистина:(На мен ми се вижда ужасно! Браво за майсторски написания разказ!

    ОтговорИзтриване
  3. Хм! Със сигурност не е така, но това от снимката на мен ми мяза на подземна "ливада" (само че от бетон). Чел съм, че САЩ, Русия и куп други "големи" (и не чак толкова "големи") държави са прокопали стотици километри от антиядрени тунелоподобни бункери. Да има къде да се скрие "елита", когато нас ни пратят на самоунищожение.

    ОтговорИзтриване
  4. Не бе трудно да се напише, трудно бе да се махне излишното от него, а то не бе никак малко :)

    Бъдещето ни има много лица, това е едно от него.
    Възможно е да го срещнем, но да се надяваме, че няма да се стигне чак до там в развитието на социалните мрежи и безогледното им използване за манипулиране на съзнанието и мирогледа на индивида.
    Въпреки че, първите стъпки са вече налице.
    Както и да е, нека ние направим това, което можем, да променим това, в което успеем, за да не чуем някой ден - А ти, защо си мълча?

    Да видим, какво ни чака в бъдещето.

    :)))

    ОтговорИзтриване
  5. написал си го много, много лирично!
    ода за Ултранет, каква тъжна ирония..

    Минувачката

    ОтговорИзтриване
  6. Охо, привет!
    Радвам се, че наминаваш от тук.

    И се надявам пак да се виждаме :)

    ОтговорИзтриване
  7. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  8. "От това, цял живот да помниш как като дете си изоставил бездомно коте да умре пред прага на студа, до спомена за сълзите предизвикани в очите на любимата или укорът на дете хванало те неловко в лъжа..."

    "Спомни си, кой е той, защо живее и без какво не може. Булото на забравата се свлече под пороя на спомените, разкриващи му всичко отнето и забравено.
    Обърна се рязко облян в сълзи от радост, но и от болка, пристъпи плахо, крачка, две и... се затича. Към нея, която бе някъде там, сама сред всичките слепи за спомените си.
    С надеждата да му прости, че е забравил какво е да си човек.
    Последният, който можеше да чете.
    Прочел за това в себе си."

    ОтговорИзтриване
  9. "...Ti si mi posleden,
    ako tova moze da te zaradva..."

    ОтговорИзтриване
  10. За последното, определено не разбрах, какво си искала да кажеш с коментара си.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар