В началото

   Всяко начало е трудно, особено това.

 Да знам, важното е да избереш посоката и да направиш първата крачка, но как да определиш коя измежду всичките е вярна? Коя  е твоята посока, тази в която трябва да поемеш неподдавайки се на изкушенията отклоняващи те от пътя?

 Поглеждайки назад, виждам всички грешни пътища по които съм поемал, извиващи се причудливо в миналото ми, осеяни с грешките на младостта, наивността и глупостта, но не съжалявам за времето пропиляно по тях, та те всички те бяха плод на моят избор. На свободната ми воля, която няма как да не заложа и в творението си, защото то също ще е част от мен. Носещо в себе си част от мечтите ми, от моите тревоги и надежди, радост и болка. Дали ще е по силите ми, да създам този идеален свят, който винаги е съществувал дълбоко в мен и ме е карал да се питам какво има отвъд хоризонта на настоящето, за да продължа напред? Въпреки раните от паданията останали като белези по тялото ми. Кой съм аз, че да решавам кое в правилно и кое не, след като все още не знам кой съм аз самият?

Търсейки се откривам света около мен, а познавайки него познавам и себе си. Разпръсквайки тъмата около мен с пламъкът на познанието, оставяйки зад мен част от себе си в делата си променили безвъзвратно една реалност създавайки нова.

 Достигайки до кръстопътят, в който трябва да избереш коя част от теб трябва да оставиш зад гърба си и с коя да продължиш напред. Кое да забравиш в миналото си и с кое да продължиш в бъдещето.

 Знам, че ще е трудно.

 Знам, няма да мога да предпазя сътворението си от грешките ми, защото то ще носи част от мен, онази част която все още може да греши поддавайки се на изкушението да открие новото, да преживее неизживяното и да научи повече за себе си, чрез правото си на избор с произлизащите от това не винаги правилни решения. Нека то да е свободно, нека има силата ми да надживява грешките си, защото само чрез него, един ден аз ще мога да позная себе си истински.

 Време е за първата крачка.

 И тя е... - Да бъде светлина!